Реклама

Цитати от български книги

цитати от български книги

Колкото и интересни, вдъхновяващи и остроумни да са чуждестранните автори, ние трябва да уважаваме и зачитаме творбите на българските писатели, които също са оставили в историята безброй художествени произведения в книжното наследство на страната ни.

Реклама


И както е казал самият Иван Вазов: “Опознай родината, за да я обикнеш“, това важи с пълна сила не само за природните красоти на страната ни, но и за нейното културно наследство. Представяме ви някои цитати от български книги, които предразполагат към размисъл и се надяваме, че ще ви насърчат да четете повече българска литература.

Цитати от български книги

цитати-от-български-книги

“Шибил започна да брои, за да види колко години ще живее, но после се замисли за възрастта си и му се стори, че е вече стар. Спомни си Рада и се усмихна: “Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол!И как всичко й прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!” И той я виждаше тъй, както беше я видял, когато държеше иглата с конеца в устата си, гледаше го и се усмихваше. “Не игла – помисли си пак Шибил и въздъхна. – Нож може да държи тъй в устата си, и от тоя нож човек на драго сърце би умрял!”  из “Шибил” на Й. Йовков

цитати-от-български-книги

“От днес съм решил да не слушам вече никого, разбра ли? Ще правя това, което душата и натурата ми искат. Може и да е погрешно, но майната му. Светът си живее. Жените са хубави, виното е чудесно, градът мирише на пържоли, а сред него се лутам аз като идиот. Дай ми ти сега още половин кило и ми опечи една свинска пържола. Искам да стана най-после човек — човекът е съчетание от грешки.” из “Аз, ти, той” – Елин Пелин

“Сигурно всеки знае какво представлява недоразумението. Когато например двама си уговарят среща за девет часа, но единият е разбрал, че тя е за девет часа сутринта, а другият — за девет вечерта и не се срещнат, тогава двамата си казват: „Стана недоразумение“ или „Получи се недоразумение“. Сякаш то става от само себе си или пък се получава по пощата като неочаквано и неприятно известие.
Думата е измислена за удобство и е много полезна. Иначе двамата ще почнат да се питат взаимно кой е виновният и непременно ще се скарат, а така си запазват възможността за нови срещи. И за нови недоразумения.
Тя произлиза от старославянската дума „разум“, но двете представки отпреде й „не“ и „до“ ясно показват, че НЕ е ДО РАЗУМА работата. В нея се съдържа още съставката „умение“, което пък издава, че понякога е нужно и специално умение, да не разбереш какво са ти казали, та да можеш после с невинна мутричка да речеш; „Извинявай, стана недоразумение!“ из ” Звездните приключения на Нуми и Ники” – от Любен Дилов

” – Книгите са като хората, – казваше той, – когато остареят стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето е винаги било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното минало, хората намират на дъното утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост.”

“Мислите му пъплеха бавно, разклоняваха се, виеха се като лоза и се разлистваха гъсто. За себе си казваше:
– Недостоен съм по две причини – по чревоугодието си и по снизхождението си към грешните.”

“- Очистих се, защото направих добро на най-лошия.” из ” Под манастирската лоза” на Елин Пелин

“Огнянов си помисли: “Отмъщение зверско, но оправдаемо и от Бога, и от съвестта. Кръвожадност, но добра черта. Българинът пет века е бил овца – звяр да бъде е по-добре. Човеците уважават пръча повече отколкото козата, кучето – повече от пръча, кръволочния тигър – повече от вълка и мечката, и плътоядния сокол – повече от кокошката, която му дава превъзходна гозба. Защо? Защото олицетворяват силата, която е правото и свободата… Философията нека процъфтява; природата остава, каквато си е. Христос е казал: ако те плеснат от една страна, дай и другата. Това е божествено и се покланям. По обичам Мойсея, който дума: зъб за зъб, око за око! Това е естествено и го следвам. Ето жестокия, свещения принцип, на който трябва да положим борбата си с тираните… Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях…” из   “Под игото” от Иван Вазов

Може да харесате и..


Реклама