Реклама

Нагоре по стълбата, която води надолу от Бел Кауфман

nagor -po stalbata koqto vodi nadolu ot bel kaufman

“Изключително правдив и полезен портрет на учителското ежедневие, който е все така актуален и днес”.
Life

Внучка на именития писател Шалом Алейхем (автор на популярния бродуейски мюзикъл „Цигулар на покрива”), Бел Кауфман, родена в Берлин, живяла в Одеса и емигрирала в САЩ с родителите си на дванайсетгодишна възраст, започва да публикува свои разкази още през 1940-та година. Първият й разказ, „Тигрицата”, е посрещнат от критиката изключително добре.

Впоследствие тя става известна по цял свят, като автор с книгата си „Нагоре по стълбата, която води надолу”, издадена през 1965 година. Шестдесет и четири поредни седмици романът е бестселър в САЩ, пет месеца от които е под номер едно в класациите за най-продавани книги. Преведена на шестнадесет езика, продадена в над шест милиона копия в цял свят, книгата и до днес е изключително актуална и вълнува сърцата.

Нагоре по стълбата, която води надолу от Бел Кауфман

Култовата книга на Бел Кауфман „Нагоре по стълбата, която води надолу” е претърпяла безброй издания, успешно е екранизирана и е обичана от читателите по цял свят. Това е историята на една млада идеалистка, тръгнала по нелекия път на учителя, чиято вродена дарба да вдъхновява и разбира проблемните ученици успява да надделее над административния хаос, липсата на елементарни условия за обучение и незаинтересоваността на децата. Написано първоначално, като къс разказ (само три и половина страници), това произведение по-късно е наречено от списание „Тайм”: „Най-популярният американски училищен роман.”

Когато Силвия Барет пристига в гимназия “Калвин Кулидж”, току що дипломирала се от колежа „Хънтър“, тя няма търпение да се заеме със своята мисия – вдъхновяване на младите умове. Вместо това се сблъсква със счупени прозорци, липса на училищни пособия, ученици, които предпочитат да са навсякъде другаде, но не и в класната стая и задушаваща бюрокрация, която прави работата й все по-трудна с всеки изминал ден.

Разказана, чрез забавна вътрешноучилищна кореспонденция, ученически бележки, извадени от боклука и препоръки от специалната Кутия за предложения, „Нагоре по стълбата, която води надолу” е изключително правдива и вдъхновяваща хроника на американската държавна образователна система, която се крепи основно благодарение на учителите, чието призвание е да преподават и на изгубените ученици, които жадуват да бъдат спасени – хроника, която звучи напълно актуално и уместно и за България в началото на ХХІ век.

Разказът за младата идеалистка, тръгнала по тежкия път на учителя, за сблъсъка й с бездушието и бюрокрацията, за мъчителните й опити да докосне сърцата на своите проблемни, самотни и обезверени ученици, за победата на обичта и вярата във вечните човешки ценности, буди смях и трогва до сълзи вече не едно поколение.

Самата Бел Кауфман заявява: „Силвия Барет все още съществува – не само между кориците на тази книга, но и другаде, къде ли не, в селски училища и в класните стаи в големите градове, навсякъде, където има деца. Тя стои там, чете списъка, а новите ученици застават на прага и подвикват: „Здрасти, даскалке!“

Може да харесате и..


Реклама