Реклама

Щиглецът от Дона Тарт

shtiglecat ot dona tart

Изключително увлекателният роман  “Щиглецът” от Дона Тарт, носител на “Пулицър” за 2014 г., е вече на българския книжен пазар.

Всяка нова книга от Дона Тарт, забележителна във всяко отношение фигура в света на американската литература, се смята за събитие, тъй като тя издава по едно заглавие на десет години. Последният й роман „Щиглецът“ – несъмнено литературно събитие от световна величина – е мрачна, динамична и вълнуваща история, достойна за Дикенс (както отбелязва и критиката), историята на един млад мъж, загубил рано майка си в терористичен атентат, израстване сред тайните и сенките на антикварно магазинче в Ню Йорк и фалшивия, лекомислен блясък на Лас Вегас.
Дрога, убийства и измами, една нежна и самотна любов, страх и отчаяние, кървави преследвания в живописния Амстердам – такова е болезненото израстване на младия герой, пленник на капризите на съдбата. Но самотните му лутания не успяват да унищожат вярата в красотата и вечността, в изкуството, надмогнало мимолетните човешки страсти и амбиции.

Щиглецът” е изключително рядко литературно събитие, прекрасно написан роман, който говори както на ума, така и на сърцето.
Стивън Кинг

“Щиглецът” от Дона Тарт

Романът печели наградата “Пулицър” за 2014 г. за художествена проза и се радва на изключителен интерес от страна на публиката и критиката. Книгата е описана от журито като “красиво написан роман за съзряването, с изключително добре обрисувани образи“. “Книга, която вълнува ума и докосва сърцето”, добавят членовете на журито.

„Щиглецът” cтана едно от най-популярните заглавия на американския пазар за 2013 г, което неизбежно привлече интерса и на Холивуд – правата бяха откупени от Warner Bros скоро след излизането на романа.

Неговият живот свършва, когато е на дванадесет – в мига, в който експлозия в музея преобръща живота му и го пуска на шеметно пътешествие по влакчето на смъртта – възходи, падения колкото щеш, но и продължително и равномерно движение по равното, по инерция, без стимул и без цел. Твърде често Тиодор Декър няма за какво да живее – освен една любов, която винаги гори в него (леле, колко банално звучи), и една картина, която крие от целия свят. Помощници верни има винаги насреща – повече наркотици и по-малко алкохол. Не може да наречем Тио протагонист – трудно е да харесваш това момче, колкото и да му съчувстваш. Той е като фиданка, която се катери около опора – със смяната на опорите се сменя и посоката му на движение: дали опит да се впише в ново семейство, дали безпаметни напивания, дали задълбаване в търговията с антикварни мебели… Това момче е хамелеон, умее да се нагажда към всяка обстановка, да се слива плътно с околната среда и в общи линии да остава незабелязан. Тази пасивност добре онагледява, че той не съществува наистина – животът му наистина е приключил отдавна, колкото и тялото му да продължава да диша и да говори.

Всъщност най-много се говори за края, който оставя читателят някак неудовлетворен.  До голяма степен “Щиглецът” е роман, който носи удоволствие със самото четене, с ритъма на повествованието, със смяната на пейзажа и силното потапяне в толкова различни действителности. Различните герои в този роман са толкова антагонистични – дали добричкият и безобиден Хоуби, магьосникът със златни ръце, дали нервозният Борис с абсурдно минало и криминално настояще, дали приличащата именно на щиглеца на картината Пипа, която бяга далеч от спомена за експлозията и своята лична загуба.

Видно е, че аналогията между вързаната с верижка птичка може да се отнесе и до Тио, и до момичето на мечтите му – и двамата остават винаги завързани към оня миг в детството си, в който губят най-близките си хора. Тази близост никой не може да им я отнеме. Но те трябва да продължат да живеят отвъд нея.

“Щиглецът” е пиршество за читателите, може би в това е магията на огромните книги, все подвеждат, че зад кориците им има толкова много, понякога всичко. Дона Тарт доставя дълги часове удоволствие и потапяне в различни светове и това не е малко.

Може да харесате и..


Реклама