Реклама

Юми Реджеб – олицетворение на успешна млада дама в България

Юми Реджеб

 Във времена, в които младото ни поколение намира шанс и изход само в емигрантството, ние решихме да ви споделим една положителна история на едно младо момиче, което с много усилия и труд успява да застане зад един сериозен проект – списанието “Pregnancy Diary“.

Реклама


Юми Реджеб – позитивна, мила и креативна дама е най-младият главен редактор в България, но това по никакъв начин не трябва да буди съмнението, че 22-годишната й възраст е недостатъчна за подобно начинание. От разговора ни е Юми установихме, че когато човек има желание за развитие, кипи от идеи и е упорит в работата си – възрастта е без значение. Начинът й на изразяване, подбирането на подходящите думи, милото й отношение към човека отсреща и невероятната й усмивка са само малка част от харизмата, която носи Юми.  От къде е тя, как застава зад списанието “Pregnancy Diary” и кои са трудностите в този бизнес, четете в интервюто ни с нея.

Юми Реджеб

 

LZ: Родом си от Хасково, но животът те пренася и в други градове. Разкажи ни малко повече.
   – През годините животът наистина ме е отвеждал на различни места. Това е и причината да ми е толкова трудно да отговоря, когато някой ме попита: “От къде си?”.  Родена съм в Хасково и съм живяла там до 14-годишна възраст. След това се преместихме в Несебър и средното си образование изкарах в Немската гимназия в Бургас. След 12-и клас кандидатствах във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ. Приеха ме и вече 4 години работя и уча тук. Трудно ми е да кажа кое е мястото, което наричам свой дом. Към всяко от тях изпитвам особен сантимент.
Юми Реджеб

 

LZ: Кога осъзна, че искаш да се занимаваш с журналистика?
   –  От малка покрай мен винаги е имало много списания и вестници. Бяха ми толкова интересни. Можех да ги разглеждам с часове. Което е странно, предвид факта, че никой от моето семейство не се изявява в тази сфера и не се занимава с писане. Стана някак естествено. В 11-и клас реших какво искам да уча. Започнах да си купувам всеки ден в. “24 часа”, за да се информирам и подготвям за приемния ми изпит по журналистика. Веднага си казах: “Някой ден ще работя там”. Така се и случи.
   Започнах кариерата си в първи курс. Отидох сама и помолих да ми позволят да ходя всеки ден и да се уча дори без възнаграждение. Никога няма да забравя първата си страница, която излезе с моето име. Днес – след толкова много публикувани материали, тръпката все още я има. По това разбирам, че не съм сгрешила при избора на професия.
Юми Реджеб

 

LZ: Започваш да работиш като стажант във вестник “24 часа” – какви бяха ползите?
    –   За мен в. “24 часа” е възможно най-добрата школа, в която може да попадне един млад кадър, който иска да се занимава с печатни медии. Не бих могла да обобщя само в няколко изречения какви са ползите от попадането ми там, защото са наистина много. Дължа най-много на шефа на отдела ми – Паола Хюсеин, която ми помогна да шлифовам писането си и да изградя своя стил като автор. Разбира се, няма как да подмина и колежките от отдела ми, които много са ми помагали в началото.
     Работата във всекидневник от такъв ранг те учи на много неща. Най-вече да умееш да съчетаваш бързина и качество, да си организиран и комбинативен. И все пак всичко е строго индивидуално. Няма как да успееш, ако не даваш от себе си. В началото е имало пъти, в които съм писала текстове, които в последствие се оказва, че не стават за нищо. В такива моменти сядаш и пренаписваш всичко наново – колкото пъти е нужно. Няма място за капризи. Обичам вестника. Мисля, че никога няма да мога да се откажа напълно от работата там. Това е една страст, която се превръща в зависимост.
Юми Реджеб

 

LZ: Кога се появи идеята за собствено списание? 
   –   Винаги съм знаела, че искам да имам свое списание. Просто не бях решила на каква тематика. Един ден, докато пишех страница за вестника, свързана с бременността на една популярна личност, просто ми хрумна и си казах: “Ето, това е! Аз ще направя списание, в което нормалната жена, която не е популярна, ще бъде на корица. Това ще е касиерката от магазина, аптекарката, домакинята, която успешно се грижи за три деца, въпреки че изнемогва от задачи по къщната работа, това ще е дори самотната майка, която има нужда от повдигане на духа и самочувствието, има нужда да е красива, да й се обръща внимание, да бъде специална и да усети, че е жива, че е важна за някого и е достойна много повече от 75% от лицата, които виждаме днес навсякъде в медиите.

 

LZ: Труден ли беше процесът на стартиране? 
  –  Много хора подходиха скептично и ми казаха: “Как така ще успееш да реализираш продажби, като нямаш популярно лице на корицата? Хората това търсят, това ги привлича. Това продава”. Аз обаче дълбоко в себе си бях убедена, че именно фалшивото лансиране на един или друг образ дразни и спира потребителя да си купи дадено списание. След една година, гледайки статистиката на продажбите, доказах пред себе си това твърдение. На читателите просто им е писнало да им се натрапват личности, които са известни с това, че са известни.
      Дали ми е било трудно? Когато се обърна назад, си спомням само хубавите моменти. За щастие, така е устроен човешкият мозък. Навярно ми е било трудно, но пък си е струвало.
Юми Реджеб

 

LZ: “Pregnancy Diary” е списание насочено към бременни жени и вече майки. Кое те вдъхнови основната тематика да е именно тази?
  –   Исках работата ми да е свързана само с положителни емоции и усмивки. В такъв тип списание няма клюки, жълтини и натоварваща информация. Всичко се случва с лекота. Когато твориш в една област, предназначена за най-чистите неща от живота – майчинството, бременността и дечицата, няма как начинанието да не е увенчано с успех.

 

LZ: Залагаш на корицата на “Pregnancy Diary” да бъдат непопулярни лица. Лесен ли се процесът на подбиране, заснемане и т.н.
  – Трудно е не за друго, а заради големия наплив от кандидатки. Селекцията изисква време – поне няколко дни. За щастие работя със страхотен екип, от който получавам голяма помощ. Ние сме като една добре смазана машина, която се разбира само с поглед.  Интересно е, че винаги преди да вземем крайно решение кое да е момичето, го съгласувам с майка ми.

 

 LZ: Коя част от цялостната ти работа върху списанието те зарежда най-много?
  – Зарежда ме близкият ми досег с толкова много дечица. Обичам децата и в момента съм наистина щастлив човек.
Юми Реджеб

 

LZ: Сподели, че си в процес на издаване на книга. Разкажи ни малко повече – към каква аудитория си се насочила, какви са фокусните точки, на които искаш да наблегнеш?
   –  Да, така е. Планувам да излезе в края на годината. Насочена е към младите момичета – между 14 и 26-годишна възраст и е приложна психология с автобиографични елементи. Обхваща всички сфери от живота, които могат да вълнуват едно младо момиче – как да успееш в кариерата преди 25, как да бъдеш млад кадър с богат опит, отношения с приятели, отношения мъже/жени, семейни отношения и по-точно глава за децата, които растат с разведени родители. Обхванала съм теми като училищния тормоз и живота на децата, които са причислени към групата на т.нар. “аутсайдери”. Не подминавам и коварните хранителни разстройства, които за съжаление сполетяват голяма част от младите жени.
     Бих обобщила книгата, като “съвременен морал за младото момиче”. Тя е много анти всичко онова, което е наложено днес за нормално поведение сред голяма част от младите жени – анти изкуственото – и като поведение, и като подобрения по тялото, анти платената любов, анти бездействието и момичетата, които нямат и ден трудов стаж и смятат за нормално да лежат на нечий финансов гръб. Парите са се превърнали в разменна монета за любов, семейните и морални ценности като цяло липсват.
юми реджеб
      Отказвам да приема, че това е образът на младата жена в 21-и век, както и че всекидневието и целите на младото момиче  се свеждат до това как да открие по-платежоспособен спонсор, който да осигури спокойно бъдеще, до това в коя дискотека да се напие в събота вечер и колко кубика силикон да си постави. Отказвам да приема за нормално млади, здрави, прави и хубави момичета да бъдат държанки на семейни мъже с деца, само за да се возят поне за час в малко по-хубава кола или поне колкото да си направят снимка за социалните мрежи, демонстрирайки по-висок стандарт. Отказвам да приема за нормално едно младо момиче да бяга от работата и да няма понятие що е то да бъдеш домакиня и да счита за срамно да измие една чиния, а в същото време да обезобразява лицето си с пластики едва на 25. Това са нещата, с които никога няма да се примиря – прикритата проституция и откровената простотия.
    Държа да подчертая, че не визирам всички млади момичета. За мое щастие има и такива, при които доброто възпитание взима превес над вулгарността. Борят се сами с живота и са достойни за уважение. Мечтая този тип жени да са повече. Но и нека не забравяме, че всичко идва от възпитанието и примера в семейството. Мисля, че има нужда от едно такова отрезвяващо четиво, което да е като вид подкрепа за тези, които трябва да си вярват повече, но нямат самочувствието за това, просто защото не се вписват в общоприетите съвременни “норми”.
Юми Реджеб

 

LZ:  Приемаш ли като кауза идеята за промяна в начина на мислене на младите момичета? 
    – Няма как да не я приемам като кауза. Все пак имам малка сестричка, която някой ден ще се превърне в млада жена. Пред мен стои отговорното задължение да й дам един достатъчно добър пример. Затова смятам да посветя книгата на нея. Тя е моето най-голямо вдъхновение и стимул.

 

LZ:  Ти си пример за успяла млада дама в една държава, в която всеки твърди, че не може да успее. Какво се крие зад твоите резултати?
   –  Амбиция, упоритост и денонощен труд. Все пак би било твърде самонадеяно и надменно да кажа, че съм постигнала всичко абсолютно сама. Успехът е низ от хора, събития и доза късмет. Никога не бих била това, което съм в момента, ако не бяха моите родители. И не говоря за финансова помощ, а за морална подкрепа. Те са моят гръб, те са хората, които винаги са ми казвали: “ти можеш, ние сме с теб, каквото и да става”. Няма по-ценно от това. Благословена съм да имам такова семейство и им благодаря.

 

LZ: Направила си много интервюта с популярни лица както български, така и световни. На какво те учи всяко такова начинание?
   –   Всички тези разговори и срещи са ми дали на първо място голям опит, който да приложа в създаването на собствено списание. Научили са ме да бъда гъвкава и да мисля бързо в различни ситуации. Създали са ми контакти и дори приятелства. Няма да крия, че неведнъж ме е изумявало колко земни и премерени в изказванията си могат да бъдат личности от световна величина. Трябва да си вземем бележка от това.
Юми Реджеб

 

LZ: Помага ли ти визията в работата  – млада си и много красива! Рефлектира ли това по някакъв начин и по какъв?
  –   Благодаря ти! Да си млад и да изглеждаш добре е от значение само до момента, в който трябва да започнеш да говориш. Тези качества не важат, когато става дума за бизнес. Външният вид и годините обаче всекидневно ме поставят в много забавни ситуации. Често ми се случва да водя дълга кореспонденция по мейл или телефон, преди да осъществя жива среща. Когато отида на интервю или на преговори с партньори, в първия момент най-често чувам: “Как така ти си Юми?” (смее се). Не знам защо, но винаги очакват някой по-възрастен човек. Никога не съм залагала на външен вид, за да си отворя някоя врата. По-скоро разчитам на своята максима в живота, че едно от най-важните неща е да сме мили един с друг, защото тогава повечето неща се нареждат.
Юми Реджеб

 

 LZ: Кои са най-големите трудности, с които се сблъскваш в работния процес по списанието “PregnancyDiary”?
   –  Ако трябва да съм откровена, ми е най-трудно, когато с екипа ми трябва да изберем печеливш в някой от нашите конкурси. Всекидневно на мейла получаваме много кандидатури за корицата, майки ми изпращат снимки на своите дечица с “PregnancyDiary”.
   Как мога да избера само един човек? Това е най-трудното в работата ми – да разочаровам някоя жена, казвайки й, че сме избрали друга за корица.  Всички тези хора са отделили от времето си, за да ни изпратят своята история и няма как да подмина този факт просто ей така с лека ръка. Стараем се да отговаряме на всеки лично и да имаме персонално отношение към всеки един читател. Държа на специалното отношение към всеки един повече отколкото на всичко друго.

 

LZ:  Кое според теб отличава твоето списание от останалите?
  –  Не искам да се сравнявам. Всяко едно издание си има своята уникалност. Както неведнъж съм казвала, списание “PregnancyDiary” не е медицински справочник, то не е строго профилирано. Определям го като лайфстайл списание за бременната жена и майката. Стараем се вътре да има за всекиго по нещо – съвети за бременни, за майки на новородени, на деца, та дори и на тийнейджъри. В “PregnancyDiary” има модни статии, рецепти, интервюта с популярни личности от шоубизнеса. Всяка дама може да намери по нещо за себе си. Дори и бабите с внучета. (смее се)
Юми Реджеб

 

LZ: Какво да очакваме в новия брой?
 –   Ще разберете на 1 юли. Нека бъде една приятна лятна изненада.

 

LZ:  Какво ще пожелаеш на читателите ни?
 –  Пожелавам на читателите на “LAZARA” да намират повече малки поводи за усмивка, да ценят хората около себе си и да не забравят да им напомнят колко много ги обичат.
    А на вас благодаря за оказаното внимание и професионализъм. Във време, в което онлайн медиите взимат толкова сериозен превес и нови сайтове валят постоянно и отвсякъде, вие сте една наистина качествена и конкурентноспособна онлайн платформа, полезна за дамите, които обичат да са в крак с тенденциите.

 

Зад обектива: Петя Даскалова

Може да харесате и..


Реклама