Пътешествия

Мечтай със Стефана: Да се влюбиш в Тоскана – част 2

тоскана

Сутрините в Тоскана са особени – от онези, които носят леко прохладния въздух на отминалата нощ, мириса на прясно окосена трева, капките вода по събуждащите се току–що поляни цветя, полъха на лятото, което всеки момент ще завладее всяка минута, всеки час, чак до мига на залязващото слънце…Няма нищо по-приятно от това да пиеш кафето си на някоя италианска веранда, галейки сетивата си с всички тези усещания, които само вълшебната Тоскана може да ти предложи. Днешната сутрин е именно от тези, а аз все още не мога да свикна със спокойствието на сгушената ни в планинския хълм къща. Знам, че нямам много време да се насладя на кафето и закуската си, защото днес отново ще покоряваме градове и някой от тях – много специални.

тоскана

Спускаме се с колата по вече познатите пътища на Тоскана, но не спираме да се удивяваме и да се усмихваме на полята от слънчогледи, които също ни се усмихват, така както се усмихват на юлското слънце, което предвещава денят да бъде много горещ. За да бъдем по-точни – 47 градуса.

тоскана

Точно тази температура ни посреща в Пиза. Помня, о, как помня книжката ми със седемте чудеса на света, която имах, когато бях малка. Помня и с какъв интерес я препрочитах отново и отново, мечтаейки си да посетя всяко едно от тези места. И да, помня все още изумлението ми от наклонената кула в Пиза – именно тази, която с трепет очаквах да видя, точно днес, двадесет и пет години по-късно. Интересното в Пиза е, че всичко, което ти се иска да видиш, е събрано на един огромен площад – площад, където всичко е бяло – всяка сграда, всяко камъче, всяко ограждение – на фона на жулещото слънце, този бял цвят почти блести, почти те заслепява, но приятно, вълшебно, сякаш това място е поръсено с вълшебен, красив прашец и може да оживее по негов си начин, като в приказка и да ти разкаже някоя история за отминалото време, когато някой чудоват вълшебник е построил всички тези уникални сгради с още по-уникална архитектура, които днес просто стоят там – точно пред очите ни и ни изумяват с идеалните си форми, фигури, орнаменти.

тоскана

Точно зад тях е тя – наклонената кула в Пиза! Представях си я по-висока, но точно толкова красива и…наклонена. Хиляди хора са се струпали да се снимат в познатия стил, подпирайки я да не падне, а на мен просто ми се иска да поседна на сянка и да се полюбувам на гледката, която моята мечтана дестинация от детската ми книжка разкрива пред мен. дори на сянка е безумно горещо, водата не ми стига, но всичко останало изпълва сетивата ми до безкрай. Кулата е също със забележителна, подобна на останалите сгради на площада, архитектура. Изумително е, че е построена още през далечния XII век и оттогава кулата започва да се накланя. Дори през 1990 г. е спряна за посещения, за да бъде реконструирана. Спомням си, че в моята детска книжка пишеше, че тя сменя наклона си всяка година, но точно днес разбирам, че всъщност от 2008-ма кулата е спряла да се мести. Изумително! В брошурата, която държа, разбирам също, че красивите сгради наоколо са разположени на “Площада на чудесата”, чиято основа е пръст от хълма Голгота в Йерусалим. Всичко под нас е свещена земя! Отделям цялото време, което имам, да погледам красивите постройки и да оставя белият, отразяващ се в слънчевите лъчи цвят, да завладее съзнанието ми и да остави в него тази прекрасна гледка запечатана завинаги. Махам с ръка за сбогом на моята сбъдната вече детска мечта и се отправям към следващата спирка – Солвей.

Солвей е малко градче, разположено южно от Пиза, на западния бряг на Италия и аз нямам търпение да стигнем до там, защото за първи път от година насам ще видя морето. И не само – всяка снимка, която съм разгледала на Солвей ми обещава да видя нещо повече от море – обещава ми да видя онези бели пясъци, които съм гледала само във филмите и на красиви картички в интернет. След десетки завой по пътищата, морето постепенно се открива пред нас.

тоскана

Десетки кайтове се извисяват пред очите ни, а малко след това краката ми стъпват на пясъка и аз не мога да повярвам на очите си и буквално падам на колене, за да докосна този пясък, който е бял точно колкото сняг, толкова ситен, толкова неземно красив, като всичко наоколо – малкият бял плаж се слива със синьото море.

тоскана

Но не, това не е просто синьо море – това е някакво друго синьо, такова синьо не съм виждала никъде – светло, електриково, което не се отразява от небето, то си има негов собствен цвят, негов собствен нюанс, някакъв неописуем, някакъв необикновен, като картичка, но не – по-хубаво е от картичка, защото е истинско, а вълните – вълните се разбиват в бяло, точно там, където започва и белият пясък, точно там, където няма нито едно камъче и всичко е толкова чисто, земно и неземно, толкова истинско, красиво, вълшебно.

тоскана

Жегата вече няма значение, а почивката е повече от заслужена – имаме няколко часа, които да отделим на това красиво място, сгушено тайно между всички известни места в Италия, по-красиво от много други мечтани дестинации, което винаги ще помня. По пътя към вкъщи имаме една последна спирка за днес. Развълнувани от всички нови емоции през деня, от всички толкова различни една от друга дестинации, навлизаме във Волтера по залез.

тоскана

Волтера е малко градче, сгушено в хълмовете на централна Италия, а крепостните стени на средновековния му замък все още посрещат туристите още при самото влизане в града. С тази подробност, че те отдавна не пазят жителите на града и отдавна това не е замък, а затвор. Цветовете на Волтера преливат от жълто в тъмно оранжево и сградите носят осанката на средновековни приказни постройки, площадите са осеяни с неравно поставени павета, а звукът от удрящата камбана на всеки точен час буквално те пренася някъде другаде, някъде назад във времето.

тоскана

Слънцето бавно залязва зад крепостните стени, откъдето се вижда цялата красота на Тоскана – заспиваща, загърната от последните слънчеви лъчи и потапяща се в топлата прегръдка на нощта. Точно тук е снимана голяма част от филма “Здрач: Новолуние” и всъщност изобщо не случайно – градът е известен с легендите си за вампири и с празника на Свети Марк – точно този, който е прогонил вампирите от града в далечното минало.

тоскана

Истина или не, разхождайки се по тесните, павирани улички, когато високите старовремски сгради се извисяват някъде над теб, осветени в приглушена жълтеникава светлина, определено можеш да усетиш смразяващия дух на оживяващите легенди, които звучат по-истински от всякога, особено, когато се изправиш пред часовниковата кула в центъра на града и чуеш камбаната да отброява последните секунди на току що започналия час.

тоскана

Особено на заздрачаване, особено тук, на площада, заобиколен от антични сгради, осеяни с фигури сякаш с истински лица, слушайки поромуляващите струйки на уличните чешми, шепота на отминаващите хора и затишието на града, всяка една легенда започва да оживява някак си пред очите ти, по-реална от всякога. Часовниковата кула светва в приглушена светлина и стрелките ни показват, че е време да се прибираме към нашия нов дом, сгушен в зеления хълм на Монтополи.

тоскана

Заспивам с мисълта за всичко, което очите ми видяха днес, за всичко, което сърцето ми почувства, за всяко нещо, до което се докоснах – толкова ново и необятно до днес, до точно днес, за мен. Мисля си колко много хора мечтаят да бъдат тук, на тези места, да видят всичко онова, което видях днес. Чудила съм се защо Тоскана е толкова мечтана дестинация – дали заради виното или пък заради зелените пейзажи и онези, подредени идеално тополи, заради вкусната храна, усмихнатите хора…

тоскана

Вече знам – Тоскана може да ти даде повече от това – тя може да ти разкаже приказки, които никога не си чувал, да ти ги разкаже така, че да те превърне в герой от тях, да те потопи в най-малките си градчета, само, за да ти разкрие най-големите си тайни, да те накара да чувстваш повече, да виждаш повече, да искаш повече. От нея, от историята й, от аромата й, от атмосферата й, от онова, което все още крие, от онова, което все пак не си успял да видиш, да докоснеш. Тоскана може да ти даде изгреви, които са хладни, залези, които са горещи, нощи, изпълнени с милиони звезди, заспиваща луна, събуждащо се слънце, слънчогледи, зариващи цели поля, танцуващи със слънчевите лъчи, море, което има свой собствен цвят, свой собствен мирис, въздух, който изпълва сетивата ти, усещане за вълшебства, мечти и сбъдване на всичко онова, което още не си си намечтал, което все още не си поискал.

тоскана

Там можеш да бъдеш всеки – да ставаш рано, да лягаш късно, да броиш нюансите на зеленото, които се откриват пред теб, да вкусваш горещо кафе с аромат на лешник, да се наслаждаваш на най-прясната храна, умело приготвена с много любов, да се потапяш в минало и настояще едновременно, да бъдеш с мокра коса без да се страхуваш, че ще настинеш, да усещаш солта по кожата си, горещината по кожата си, полъха на вятъра по кожата си…можеш да бъдеш всеки, но най-вече в Тоскана можеш да бъдеш себе си.

тоскана