Мечтай със Стефана: Да се влюбиш в Тоскана – част 1

Реклама

тоскана
Безкрайни зелени поля, подредени в редици тополи, които сякаш докосват небето, същото небе, където слънцето бавно залязва, там, някъде зад заспиващите слънчогледи – залязва в оранжево, жълто, тъмно червено, залязва в различните нюанси на себе си, за да потопи красотата в тишина и да я направи още по-красива… Не, това не е описание на някой магичен пейзаж от приказките, това е мястото, за което почти всеки от нас мечтае да посети поне веднъж в живота си.

Реклама


тоскана
Тоскана. Областта, която обхваща почти цяла централна Италия е не само мечта, тя е дестинация, която си заслужава да бъде покорена. Ето защо, днес решаваме да се спуснем именно там – сред безкрайните зелени поля и да преследваме залязващото слънце. Юли е, безкрайно горещо е, а ние сме се спрели на престой в малка къща в едно не толкова известно градче – Монтополи. Градче, което толкова леко и фино те пренася в атмосферата на точно онова, за което си дошъл – хармонията на природата, духа на миналото, вкуса на средновековието. Извисено на висок хълм, по криволичещи тесни пътища, се стига до нашата къща – сгушена буквално под звездите, където сутрин, когато отвориш прозорците, пред очите ти се открива точно онзи пейзаж от картичките на Тоскана. Зелено, зелено и пак зелено. Нямаме търпение да се впуснем в новото ни приключение, а именно – да обиколим цели 15 града само за 7 дни! Невъзможно? Не мисля!

Реклама


тоскана

Реклама


Заредени с енергия се спускаме към първото градче в нашия списък – Сан Джиминяно. Сгушено на един хълм, сред полята на Тоскана, градът е толкова стар, колкото едва ли можем да си представим. Посрещат ни каменни порти, посивели от времето. Посреща ни път, който води нагоре и някъде – в крепостта. Бързо разбираме защо наричат градчето „Градът на четиринадесетте кули” – пред очите ни започват да се извисяват високи, в идеална правоъгълна форма кули, които сякаш се опитват да целунат небето. Уличките са тесни, а денят е неделя – всички са излезли на пазар, всеки продава нещо.

Реклама


тоскана

Реклама


Представете си града от Красавицата и Звяра, но в умален мащаб – точно така изглежда и Сан Джиминяно в неделя – отвсякъде някой се провиква, подава ти нещо – сладолед, домашно вино или пък просто капучино, кани те да влезеш в мъничкото му магазинче, до което се стига почти като влезеш под земята, размятат се красиви, шарени шалове и още по-шарени дрехи, местни подправки, местни курабийки, зехтин, вино, лимонада….Лудницата е пълна, жегата е още по-голяма, необходимо е да залегнеш, за да избегнеш срещата с летящите толкова ниско гълъби и ми ти се иска да попиеш всяко едно усещане, което ти дава този малък крепостен град, където аз почти не мога да повярвам, че живеят хора.

Реклама


тоскана

Реклама


Кулите ме заобикалят отвсякъде, уличните търговци също, а аз просто искам от всичко – от сладоледа, от виното и да, задължително от лимонадата! Всички са усмихнати, почти те прегръщат, а на теб ти се иска да ги прегърнеш също, но най-вече да прегърнеш това малко средновековно градче – ей, така, някак си по такъв начин, че да го запомниш завинаги.

Реклама


тоскана

Реклама


Нямам много време и бързам да се потопя в следващата ми спирка – Сиена. Отново суматохата по улиците е почти безумна, освен това навсякъде има украса – по уличните лампи, по табелките на сградите, по самите сгради, от прозорците висят знамена в еднакъв цвят. Бързо разбираме, че сме попаднали на празника на града. Palio, както го наричат, се случва само два пъти в годината! Какъв късмет! Местните ни разказват набързо, че това е едно от най-значимите събития, които се случват и те прекарват месеци в подготовка.

Реклама


тоскана

Реклама


Сиена е един от най-могъщите и значими градове-държави през средновековието, когато е бил разделен на исторически райони и квартали, наречени контради. Било е чест да бъдеш част от такава контрада и случайни хора не можели да влязат в нея, нито пък да се излезе по какъвто и да било начин, защото това било равносилно на измяна и желаещият бива изхвърлен от общността. Знамената, които видяхме да висят от прозорците носят гербовете на някогашните контради, владеещи средновековна Сиена.

Реклама


тоскана

Реклама


Много бързо попадаме и на тях – хората, пременени в празнични одежди в жълт цвят – почетните жители на контрадите, те изглеждат като досущ извадени от средновековието, маршируват из града, пеят, танцуват, пренасят те някъде другаде и не ти остава нищо друго освен да се отдадеш на усещането, че можеш да пътуваш във времето и наистина го правиш. По някое време те се срещат с жителите на друга контрада, облечени в различен цвят дрехи, носещи различен герб на знамето си, в някой от случаите се поздравяват празнично, а в други се призовават на дуел, но всичко, което остава в съзнанието ти е тази невероятна постановка, разкриваща се пред очите ти на фона на забележително запазената архитектура на Сиена, така типична за средновековна Италия, но и така различна и някак си особена именно за този град.

Реклама


тоскана

Реклама


Влизаме набързо през някаква метална врата с решетки и се озоваваме на огромен площад, който бързо се пълни с хора. Тук, часове по-късно ще се проведат известните конни състезания, с които Palio е известен. Но не това толкова ме впечатлява, колкото огромната кула с часовник, извисяваща се точно пред погледа ми, в червеникаво – кафяво, в уникална архитектура, приличаща на кула, извадена от някоя приказка, положена там, като за снимка, като за картина и ако бях художник, задължително бих я нарисувала.

Реклама


тоскана

Реклама


Подарявам си няколко минути със завладяващата гледка, с духа на средновековието, потапяйки се в празничните усмивки на всички наоколо, усмихвам се на Сиена и й казвам довиждане, поне за сега, няма да имам възможността да се насладя на надбягванията, защото вече се свечерява и е време да се отбием в Сан Миниато – малко градче, близо до мястото, където спим.

Реклама


toskana

Реклама


Сан Миниато ни посреща на залез, изкачвайки се по стръмен, извит път, минавайки през крепостни стени, повечето от замъците в Тоскана са на висок хълм. Тук, вече няма замък, останала е само една кула, самотно извисяваща се над града. Луната бавно се показва в пълния си блясък и огрява зелената поляна наоколо и върха на античната кула, за която си мисля, че вероятно е още по-красива през деня.

Реклама


тоскана

Реклама


Нищо друго не ти се иска да направиш освен да приседнеш на каменната стена, още нагорещена от залязлото слънце и да поседиш в мълчание, наблюдавайки как заспива града – бавно, тихо, със запалващи се светлинки, в далечината, сгушен в необятната Тоскана, магичен като всеки един друг град, който видяхме днес, като всяко едно друго място, част от магията, наречена Тоскана.

Следва продължение.


Реклама