Пътешествия

Мечтай със Стефана: Хайландс, Шотландия – там, където денят не свършва

шотландия

Някъде там, където денят не свършва

Някъде там, далече в Шотландия се намират т.нар. Хайландс или още – Високопланинските части на Шотландия, известни в цяла Европа с неповторимата си красота. Самолетът ми бавно се снишава. Не съм виждала любимата ми Шотландия повече от година и се вълнувам от срещата с непознатите места, която ми предстои. Постепенно пред очите ми се откриват побелите върхове на десетки планини в странни форми, постепенно редуващи се със зелени поля, отново планини, дълги реки и сини езера. Слънцето проблясва над тях и се отразява във безбройните цветове на природната палитра, обещавайки ми, че нещо невероятно ще се случи…

шотландия

Познавам Шотландия. Докосвала съм се до необикновеното зелено, което носи природата й и красотата, която се крие във всяко кътче на непознатите градчета и селца. Днес отново, сякаш за първи път, нямам търпение да се докосна до онова, което всеки път пленява сърцето ми, щом стъпя тук. Бързам да взема колата си под наем и да потегля на север – към замъка Дънробин.

шотландия

Посрещната съм повече от сърдечно от домакина Скот, който буквално ме разцелува на входа, точно там, където гори огромна истинска камина, разнасяйки аромата на запалени дърва, на уют и гостоприемство. Скот ме кани да вляза и да разгледам 189-те стаи на замъка, но аз по-скоро съм пленена от слънцето навън и бързам да се разходя из градините му. Набързо задавам въпроса от кога датира това прекрасно място, а Скот ми отговаря, че вече 700 години Дънробин е най-големият замък в Шотландия и единственият с подобна архитектура. Каква ли? След пожара от 1915-та година по-голяма част от старинната архитектура на замъка е изпепелена и в последствие напълно възстановена с намесата на френски архитекти. Забележителните кули на замъка пък датират от XVI век и са смесица от френския стил шато и типични шотландски елементи. Когато, обаче излизам на огромната тераса, дъхът ми буквално спира от откриващата се пред мен гледка – обширни градини, изящно подредени, граничещи с безкрайното Северно море. Скот се усмихва при смаяния ми вид и ми обяснява, че градините датират „едва” от XVIII век и са вдъхновени от самите градини на двореца Версай.

шотландия

Оформени прецизно се редуват фонтани, рози, лалета, дръвчета в различни цветове, различни форми, предлагащи на сетивата ми гледка, която никога няма да забравя. Замъкът е като изваден от приказките – буквално. Високите му кули напомнят на някоя средновековна история за принцеси и принцове, за магии и вълшебства, за любов и сбъднати мечти…Изцяло в бяло, високите кули на Дънробин се извисяват над мен в цялата си прелест и аз буквално не зная накъде да се завъртя – към тях или към усмихващите ми се цветя и приказното море, от което ме дели само една огромна порта с изящно изработени метални цветя по нея.

шотландия

Мога да се изгубя тук. Всеки може да се изгуби тук. Можеш да изгубиш представа за времето и пространството, да се изключиш за малко, или пък за много, да се изключиш точно за толкова, колкото искаш, да поседнеш, да починеш, да се разходиш, да помечтаеш, да посънуваш, докато очите ти са отворени и се насищат с всичко, което виждат, но не вярват, че съществува – тук, на това място, така спокойно, така непокътнато от времето, така вълшебно и сбъдващо се красиво, тук, по същото време, когато ти живееш някъде сред бързина, глъч и безсмислено бърборене, има едно място, което те изпълва напълно и не иска нищо от теб, защото то си има всичко – и красота, и свобода и любов. Едно място, където фантазиите са живи и където сякаш винаги ще живеят. Точно, както са го правели 700 години под ред…

шотландия

След като едва се откъсвам от тази гледка, се потапям сред прекрасно запазените стаи на замъка, които разказват своята история – спалнята на краля, тази на кралицата, отделно всеки си има стая за преобличане и отделна гардеробна! Впечатлена съм от цветовете, в които са направени дамаските, от подредените изящно прибори в трапезарията,….поглеждам отново през прозореца към спиращата дъха гледка и мислено изпращам целувка на тази картина от сънищата с надеждата да ме навестява често в тях, а може би дори аз да я навестя отново…

шотландия

Отново се качвам в колата и се връщам на юг. Да пътуваш из Хайлендс е незабравимо изживяване. Нищо не може да се сравни с гледката, която се открива пред очите ти – от двете страни на пътя в редуващите се низини и планини всичко е в зелено, подредено изящно, сякаш извадено от картичка, а там, на повечето зелени поля, пасат бели овце, точно все едно някой ги е нарисувал там…отвъд тях се простират засети с рапица поля, осейващи всичко в жълто, а после нещо в бяло, и пак зелено и така – безкрайно, безкрайно, безкрайно – докъдето стигне погледа ти. Благодаря на прекрасното слънце, че озари тази красота и знаете ли – някак си зеленото изглежда особено, огрято от слънчевите лъчи…

шотландия

Следващата ми спирка е Chanonry point – забележителен залив, който ме посреща по залез с доста силен вятър, който обаче не е в състояние да ми попречи да се влюбя в това, което очите ми виждат – заспиващ фар, плаж, осеян със ситни цветни камъчета, самотна пейка, наблюдаваща залязващото слънце и отново – зелени планини.

шотландия

Тихо е, почти няма хора, но и тези, които са там, се взират във водата с надеждата да видят преминаващите делфини. Да, точно така – мястото е известно със своите делфини, които плават толкова близко до брега, че хората могат да ги видят. За съжаление явно и на тях им е студено и днес ги няма…

шотландия

Продължавам към Beauly Priory. След кратко лутане из още по-красиви пейзажи с цъфнали дръвчета, най-накрая стигам до нея – средновековното монашество, датиращо още от далечния XII век, чието име носи френски корени – beau lieu – в превод “красиво място”. Наистина мястото е повече от красиво, разположено сред зеленината на огромен двор, по който са разпиляни прекалено стари надгробни плочи, на които трудно мога да разчета изписаните имена и години. Руините са добре запазени, а освен мен има само още двама-трима туристи, а мястото е тихо и те оставя да помислиш върху изминалите години, на които е станало свидетел.

шотландия

Архитектурата е забележителна и напомня на старинните храмове, които съм виждала отново в руини из цяла Англия. Нацъфтелите наоколо дръвчета в розово и бяло само са единственото, което те връща в настоящето, всичко останало би могло за секунди да те пренесе назад във времето, точно тогава, докато стъпваш по излъсканите камъни, които толкова много ти се иска да прочетеш…а мястото – толкова много му се иска да ти разкаже.

шотландия

Денят е към своя край и се приближавам към Инвернес – малкият град, разположен на река Нес, в очакване на утрешния ден, в който ще се докосна до магията, наречена Лох Нес, до легендата, която никой до този момент не е успял да докаже и да не докаже, че е истина. Дали ще видя Неси? Залязващото слънце се отразява във водите на реката по най-красивия и тих начин и заедно с вятъра носи малки облаци в различни цветове и вълнението от идващия ден. А този свършва късно – слънцето се скри малко преди полунощ, точно както му приляга на едно вълшебно място….

шотландия

шотландия

шотландия