Мечтай със Стефана: В търсене на Неси

Реклама

лох несЛох нес, Шотландия.

Поглеждам часовника – няма седем. Отново съм се събудила прекалено рано, само тук, в Англия се будя сама – не знам дали е от въздуха или от енергия, с която се зареждам, но скачам от леглото и бързам да се оправя, защото днес предстои да потегля на запад от Инвернес  в търсене на необяснимото, в разплитане на загадката, наречена Неси.

Реклама


Лох нес е най-голямото езеро във Великобритания, но е известно не с този факт, а с легендата за чудовището, живеещо в него. Години наред учените се опитват да разгадаят загадката, наречена Неси, да докажат или да разбулят мита за съществуването й. Безуспешно. Досега никой не е успял да докаже, че Неси съществува, но не е успял и да докаже и обратното. Предната вечер прекарах в караоке пъб в града, където учудващо за мен, местните с удоволствие разказваха интересни истории за околността и … най-вече за Неси. Какви ли? казаха ми, че в момента, в който сляза до езерото ще разбера всичко, което искам да знам, ще получа отговори на въпросите, които дори не съм задала, че това е едно от най-магичните места на планетата и че, да. може би ще видя чудовището.

лох нес

И ето ме, днес, карам по магистралата, водеща надолу, осеяна с безброй дървета от двете страни, когато пред мен изведнъж се открива огромното езеро, преливащо в тъмно син цвят. Отбивам набързо, точно там, където са отбили всички останали коли, за да се насладя на първата ми среща с Лох Нес. Не знам дали, защото е рано сутрин, но слънцето се отразява по особен начин във водите му, които са бистри и можеш да погледнеш през тях. Усещането е като за ранна есен, въпреки че настъпва лято. Разбира се, сезоните във Великобритания нямат никакво значение, ноднес съм щастлива, защото небето е ясно и слънцето пече жарко, дори горещо. Навигацията ми показва, че имам още километри до крайната ми цел, затова продължавам по пътя.

лох нес

Красиво е да се шофира из Хайлендс – отвсякъде си заобиколен от зелени поля, по които пасат стотици бели овце, тук-таме има някоя красива къща, наподобяваща ферма, малки дървени оградки, всичко изглежда като извадено от картичка, но е толкова истинско, че дори не ти се вярва каква красота виждат очите ти.

лох нес

Паркирам колата си точно пред Ъркърт касъл – най-известният старовремски замък в околността. Въпреки че не е толкова стар – едва от 16-ти век, от него са останали само руини. Някога значимо място за местността, днес единственото, което можеш да разбереш за замъка  е от поставените табели наоколо.

 

лох нес

Но не това е важното – всичко наоколо е…феноменално красиво! Замъкът е разположен на брега на Лох Нес, сгушен между високи морави, осеяни изцяло с онези особени жълто- оранжеви цветя, които срещам навсякъде в Хайлендс.

лох нес

Гледката е спираща дъха и само гласовете на минаващите хора ми напомнят, че не съм в едно друго време, във времето на крале и кралици, на рицари, на магии, на чудовища…Разходката из замъка е забележителна основно заради пейзажите, които се откриват из между руините на кулите му – малки лодки се носят по езерото, а там, на своеобразното пристанище ни чака и нашата лодка – онази, която ще ни въведе навътре в Лох Нес.

лох нес

Приветствани сме от усмихнат шотландец, говорещ на висок глас, почти неразбираемо за мен, но долавям историята, която започва да разказва – имало едно време едно магично чудовище, живеещо в езерото…толкова увлекателно говори той, че приказката, която пресъздава, започва да се слива с вълните, които се удрят в лодката и да придобива почти истински смисъл, такъв, че започваш да се оглеждаш внимателно във водите на Нес. Шотландецът обаче поклаща глава – има специален уред на лодката, през който можеш да потърсиш Неси. Почти всички се усмихват с недоверие, но разбира се започват да се редят на опашка за уреда, наподобяващ бинокъл. Шотландецът не спира да разказва за срещите с чудовището, датиращи още от ранния пети век…скоро разказът му преминава в песен, чийто думи високо и гордо огласят тихата околност. Настава лек смут в част от гостите, наблюдаващи водите през уреда и ето че идва и моят ред. Погледждам през своеобразния бинокъл, слушайки едновременно песента за Неси, когато там, в тихите и почти непоклащащи се води не съм сигурна дали наистина виждам онова, а именно главата на Неси. Всичко става за секунди, секунди, в които се отмествам от бинокъла и пак поглеждам, но отново само водите са там. Доволен от изумения ми поглед, шотландецът отново поклаща с глава, а туристите си говорят на техния език, явно спорейки истина ли е или не онова, което и те са видяли. Нямаш право да погледнеш трети път през бинокъла, оставаш насаме с мислите си и колебанието дали легендата е жива или всичко е една илюзия…Бавно стигаме обратно до брега. Шотландецът ни изпраща с песен, а ние оставаме само с объркването има ли я Неси наистина. Легендата определено живее в тихите води на Лох Нес и определено я чувстваш с всяка част от тялото си, когато си там, на това магично място.

лох нес

Отделям време да поседя на тихия бряг, осеян с камъчета и да погледам в прозрачните води. Не съм виждала по-чисто езеро с такава големина, клоните на дърветата се оглеждат спокойно, както и останките на Ъгърт , както и слънцето, греещо есенно високо в небето.

лох нес

Има едни такива места, особени места, които не очакват нищо от теб, но ти дават всичко, стига да имаш куража да го поискаш, стига да имаш смелостта да го видиш, стига да умееш да го усетиш. Тези места са различни, те нямат аналог, те носят особената енергия на времето, в което всичко е възможно, времето, в което си способен да вярваш – в магични приказки, в легендарни истории, да вярваш, че красотата я има, винаги, и винаги ще я има.

лох нес

Защото винаги можеш да се връщаш там – на тези места, да почувстваш отново от особената им енергия, да вдишаш за секунда спомена и отново да бъдеш себе си – дори за малко, дори и за миг. Един миг, който е достатъчен да бъде равнопоставен на цяла вечност, вечността, в която си себе си. Време е да си тръгна от брега на Лох Нес, за да се потопя в красотата на Хайлендс – в криволичещите пътища, осеяни в зелено, там, където необезпокоявани от никого пасат бели овчички, там, където всичко е като извадено от картичка, пейзажно, красиво, тихо, спокойно, да се насладя на десетките водопади, скрити буквално на крачки от пътя, на вълшебните залези, преливащи в пурпурно лилаво, на изгряващото ранно слънце, на дългите пътища, които се вият около езерото, на малките къщи и китните градчета, на цветята, на зеленината… на красотата, наречена Шотландия.

лох нес

Ще се върна отново.

лох нес

лох нес

лох нес

 

 


Реклама