Вълшебната градина – Трентъм, Великобритания

Реклама

трентъм

“Inside this magical garden, I see fairies smiling at me, flying among flowers and singing under trees.

Here is a secret fairyland belonging to me.”

Английска детска песен

 

Представете си, че някъде там, в нашия свят, има една красива градина, осеяна с безброй много прелестни цветя, наредени около каменни бели огради, заобикалящи малки пътечки, осеяни със ситни камъчета.

Реклама


Представете си, че тази красива градина е вълшебна и в нея тайно живеят феи и само онзи, който още вярва във вълшебства,  е способен да ги види и ще  може да ги открие – там, криещи се из дърветата, подскачащи над водата в езерото, поседнали тихо на някоя пейка…Нямате търпение да ги, нали? Елате тогава с мен….

Преди години попаднах на видео в интернет на прекрасна скулптура на фея, държаща глухарче и бавно въртяща се на фона на залязващото слънце. Тя бе толкова неземно нереална и в същото време толкова истинска, че не можех да откъсна очи от нея. В онази вечер си дадох обещание – някой ден да я видя.

трентъм

И ето ме днес, загледана през прозореца на колата, пътуваща към едно непознато и ново за мен място на север от Бирмингам – градчето Строук он Тент. За там съм прочела, ще видя феята и то не само нея, а и много други феи, изработени от най-обикновени жици, ала изглеждащи по-вълшебно от всяка друга скулптура, която сме виждали досега. Навън слънцето пече жарко, а е само девет сутринта – прекрасно време за Великобритания, на каквото дори и аз не съм попадала досега. Пътувам съвсем кратко, когато пред мен вече започват се показват покривите на къщите на китното градче Строук он Тент. А то е повече от красиво –  високи, модерни домове са скрити зад масивни метални порти, с подредени розови храсти отпред, мини фонтанчета, ромолящи тихо, улиците са широки, постлани със сянката, падаща над тях от високите дървета, луксозни автомобили са паркирани отпред. Не ми трябва много време, за да разбера, че Строук он тент е от онези малки градчета, които са много изискани, точно подобно на Уиндзор. Докато шофирам из широките улици и се наслаждавам на пищността на домовете наоколо, табелите наоколо вече настойчиво ме  водят към Трентъм Гардънс – мястото, където скулптурите на Робин Уайт са изложени. Преди години Робин решава да направи малка фея от жици, с която да украси двора си. В последствие, обаче, произведението му става толкова добро, че той решава да го превърне в хоби. Хобито си превръща в бизнес и днес всеки може да си поръча от красивите феи и да ги постави в своя собствен двор. Робин създава истинско вълшебство, а аз нямам търпение да се докосна до него. Оказва се, че градините са доста популярни във Великобритания и то не само с магичните скулптури на Уайт, но и с отличията, които  са спечелили, сред които  престижната “Европейска награда за най-добра историческа градина”, “Златна награда за туризъм” в четири поредни години, както и “Градина на годината” на ВВС.

трентъм

Впечатлена, задминавам голямата табела и навлизам в община Трентъм – да, точно така, градините са заобиколени от свое собствено градче, приветстващо приветливо посетителите си с идеално подредени улици, осеяни със саксии от розови цветя. Наоколо са разположени десетки китни малки магазинчета, заведения за хранене, примамващи посетителите с миризмата на вкусни ястия,  а кафетериите приличат на малки сладкарници, които можеш да срещнеш в Париж. Навсякъде из въздуха се носи нежна мелодия, нещо типично английско, бавно, мелодично, на непозната за мен певица, на познатия британски акцент. Мелодията оглася целия комплекс, разнасяйки се тихо от уредбите, закачени на всяка улична лампа, пренасяйки те бързо в атмосферата на вълшебството, в което предстои да се потопиш. Хората са усмихнати, точно каквото е и времето навън – няма нито едно облаче на небето, а слънцето пече още по-горещо от сутринта. Още на входа ми подават голяма карта, предизвикваща ме да открия всяка една от петнадесетте феи, които са разположени на повече от 12-те декара градини в Трентъм. Единственото, което ми подсказва картата е къде са феите, но всяка една от тях е различна от другата и има свое собствено име. Предизвикателството моментално е прието и бързам да пресека малкия мост, който ме дели от мечтата ми и точно там, над него тя се сбъдва по-бързо, отколкото очаквам – над него, виси малка феичка. Чудя се кое да извадя първо – фотоапарата или картата, или пък да не правя нищо, а просто да се потопя в момента, в който срещам феите, в който сбъдвам мечтата си. Отдавайки се на мига, развълнувана отбелязвам в картата и продължавам нататък.

трентъм

Красиви, високи арки започват да се редят от дясната ми страна, обсипани с рози в светли нюанси. Пред тях са редят други още по-цветни растения и аз буквално не мога да повярвам, че виждам нещо подобно на глухарче, но в десеторен размер. Атмосферата бързо те завладява и ти наистина започваш да си мислиш, че си на някое вълшебно място. А може би наистина си? От последната арка виси закачливо втората феичка и проблясва на слънцето. Само две крачки по-нагоре стигам до началото на т.нар. “италиански градини”, за които се твърди, че са вдъхновени от градините на Версай и да, наистина можеш да се почувстваш като в Париж – зад каменната ограда, украсена с красиви каменни фигури, от двете страни се редят изящно подредени красиви цветни градини и дървета. Тръгвайки между тях, долавяш лекото ромолене на фонтаните, разположени от двете страни, а очите ми не могат да смогнат да поемат цялата палитра от цветове, която виждат. Слънцето се оглежда във водата, проблясвайки закачливо.

трентъм

 

Градините завършват с голямо езеро, над което се извисява красива скулптура, гордо изобразяваща Персей и Горгона. От надписа в подножието й разбирам, че тази емблематична статуя е копие на оригиналния шедьовър на Benvenuto Cellini от далечната 1550 г., който сега е във Флоренция. Освен това, репликата е една от най-големите свободно стоящи бронзови скулптури във Великобритания, след като е била поръчана от самия херцог на Съдърланд още през XIX век.

трентъм

Скулптурата е впечатляваща и изящна, високо извисяваща се над мен, а аз нетърпеливо търся следващата фея, която трябва да е тук някъде според моята карта. Нея обаче не е трудно да я видиш – Dreamer е точно от дясно , опряла се на едно краче  на каменната стена над езерото, държаща голямо глухарче, чиито листенца сякаш се разпиляват от вятъра. Тя се опитва да го задържи и е почти като жива – красива и вълшебна на своя престол. Отдолу под нея с малки букви пише – “Dreams do come true” (Мечтите се сбъдват). И в този момент ми се иска да я прегърна, въпреки че тя е толкова високо, защото именно тази феичка бях видяла на видеото преди години, а сега  я виждах наистина с очите си и да, тя беше права –  мечтите наистина се сбъдват. Слънцето проблясва през нея и оформя странни фигури в земята. Отделям няколко минути да се насладя на мечтателката, на глухарчето й, уж, разпиляно от вятъра и да се порадвам на детския смях, огласящ щастливо пространството около мен.

трентъм

Тръгвам покрай езерото и пред мен се открива изненадващо цяла гора от огромни скулптури на глухарчета. Високи няколко метра, те се полюшват от вятъра досущ като истински, но и едновременно толкова нереални, точно като в някоя приказка. И там, на едно от тях си играе друга феичка, надвесила се закачливо над водата.

трентъм

Трентъм се обикаля бавно – всяка гледка ти се иска да запечаташ завинаги, всеки момент искаш да го удължиш поне още малко, мястото носи своята различна атмосфера, потопена в спокойствие, красота и хармония. Хармония на сбъднатите мечти, хармония, осеяна от умението да създаваш, да създаваш нещо красиво, да вярваш и да искаш повече. Усещанията са много, а времето е малко, на винаги, вътре в сърцето си знаеш, че Трентъм е от онези места, които никога няма да забравиш. Навлизайки в малката горичка, обхождаща реката, намирам още и още феи – люлеещи се на дърветата върху люлки или пък поседнали на някоя лилия, скрити в храстите, други магични фигури също изскачат пред мен – гъби, лебеди, които те карат да мислиш, че гората е омагьосана и наистина ти е лесно да повярваш в магията. Бързо разбирам, че градините не са само туристическа забележителност, но и място, където местните идват да разпускат в почивните дни – пълно е със семейства, насядали по зелената трева на пикник, с деца, играещи си на детските площадки, специално направени за тях и дори има построена сцена, тъй като същата вечер ще има концерт.  Езерото е дълго цяла миля в едната си посока, но разходката си заслужава. В края й съм успяла да намеря 13 от 15-те феи и да направя най-красивите снимки в живота си досега. Но не само. Успяла съм да сбъдна една мечта – не детска, но изживяна по детски, да повярвам отново във вълшебства и да напълня очите си с едни от най-красивите пейзажи, които някога съм виждала.

трентъм

Всичко, което знам е, че ще се върна пак и че феите ще ме чакат там – във вълшебните градини на Трентъм.

трентъм

трентъм

трентъм

трентъм

трентъм

трентъм

трентъм


Реклама