Реклама

Стихове за любовта

стихове за любовта

Подбрахме някои стихове за любовта от Марио Кроненберг.  Всички любовни стихове са вдъхновяващи и предизвикани от истинските чувства на автора си.

Реклама


Това е една от най-силните вмоции, които човек може да има щастието или мъката да изпита през живота си.

Всички стихотворения за любовта са съвкупност от думи, които изразяват онези бушуващи в душата трепети, които превръщат всеки влюбен в поет. Красивите любовни стихотворения по-долу може да използвате на готово, за да изразите чувствата си или да ви послужат за вдъхновение, за да направите своите собствени произведения, посветени на любимия човек.

Стихове за любовта

стихове за любовта

Всичко е любов, цветя, надежди —

светлината в твоите очи

И животът ни има нови одежди —

изпълва ни с вяра в нашите мечти

Всичко е смелост, стремеж, упоритост,

и… душевна красота

Ти събуди в мен душата на поета

Ти запали и пожара на страстта

Всичко е понякога неясно,

плува в неизвестността

Но пък не е ли прекрасно,

да я няма вече тази страшна самота?

Всичко е несигурно и сложно —

така е устроен света

Но пък няма нищо невъзможно

за магията на любовта!

*************

Любов — ах ти, палава птичко!

Отново се спусна към мене внезапно

И о, чудо — преражда се пак всичко

Душата ми пее — невероятно!

Животът край мен тече си безспирно

Проблемите идват — големи и малки

Но времето с теб е просто ефирно

а хората — гадните, са толкова жалки

Тази нощ ти отворих сърцето си

и ключът му поднесох ти аз на колене

Пази го внимателно — той е единствен

А твоя го търся от толкова време…

************

Вятърът мелодия нежна нашепва

за тайни надежди, изгаряща страст…

Потънала в спомени душата се сепва —

изпада отново в любовната власт…

 

Две красиви очи ме изгарят,

дълбаят безмилостно в моето сърце

От допира нежен ръцете ми парят —

така ми се иска мигът да поспре…

 

Желая те много, копнежът е силен —

ти на живота ми смисъла даваш

Към теб съм толкова любеобвилен,

но често ти хладна към мене оставаш…

 

Виновен съм — защото те обичам,

без да имам право на това…

В съня си с обич твоето име аз изричам

За мен си ти една мечта…

************

Само ти успя да влезеш

вътре в моето сърце

И обля го с топлината,

сгря го с твойте две ръце

 

Само ти искра запали

в мойта ледена душа

И пожара разгоря се

в пламъците на страстта

 

Само ти ме извисяваш,

там — на седмото небе…

Тези две очи ме гледат…

даже времето ще спре

 

Само ти си моя фея —

нежна, мила и добра

Аз без теб ще полудея,

ще увехна и умра.

************

Не мога да заспя, духът ми пак се рее,

опиянен от твойта красота

Очи затварям — чакам образа ти да изгрее,

и да запълни тази страшна самота

 

Боли, понякога така боли…

когато си до мен, а всъщност си далеч от мене

Ти мислиш си за другия, нали?

А аз — за мен ти просто нямаш време

 

Така завиждам на човека,

за който чувствата са някаква шега

Щастлив е той — със участ лека,

а любовта за него е игра

 

Физическата болка лесно преминава

Душевната понякога те мъчи до смъртта

И след нея нищо не остава —

безмилостен палач е любовта.

*********

Тихо вятърът нашепва

мелодията нежна във нощта

И твоята липса пак болезнено отеква

във моята измъчена душа

Защо не мога да обхвана с длани

сериозното ти винаги лице?

Защо ми причиняваш рани,

и пак дълбаеш в моето сърце?

Дали ще можем някога да бъдем

един до друг пред хора и закон?

Или безмилостно осъден,

ще бъда точка аз на твоя фон?

Прекрасна си — в душата и сърцето,

и взе във плен ти моето сърце

Обичам те със чистотата на детето

Оставям се във твоите ръце.

**************

Когато си до мен, усещам шепота на вятъра,

уханието на дървета и цветя

Пренасям се под купола на шатъра,

във който са събрани всички чудеса

Когато си до мен, ме изпълва тиха радост,

забравям всичко лошо на света

Издигам се на гребена на вечна младост,

политам на вълните на страстта

Когато си до мен, аз всичко мога —

дори и невъзможните неща

Присъствието ти за мен е дрога —

вълшебен еликсир на любовта

Когато си до мен, е толкова красиво —

ръцете ти излъчват топлина

Забравям ежедневието сиво,

превръщам се в море на нежността…

*************

Не вярвам в любовта

Не и в тази,

която изпитвах някога към теб.

Не и в тази,

която събира хората до края на дните им —

и в безлунните нощи, и в неслънчевите дни,

в болката и в радостта, в полета и в падението.

Не и в тази,

която те кара да желаеш цял живот

да държиш ръцете на един човек,

да заспиваш до него всяка нощ.

Да го търсиш в цялото си отредено време на земята

и дори да го намериш,

той да не те обича по същия начин.

Тази любов,

която те зарежда с желанието да го слушаш

безкрайни часове, да вярваш в него и да знаеш,

че и двата ви живота взети заедно

няма да ви стигнат.

Да жадуваш вечно прегръдките му

и нищо земно да не ви разделя.

Онази любов,

която те кара да плачеш,

когато го изпращаш с дъжда,

която ви закриля,

докато танцувате върху лунната светлина.

Онази любов,

за която не трябват думи, а само вдъхновение…

И когато е така — светът е само за двама.

Тя е света…

Любовта,

за която се хвърляш в огъня,

за която си готов на всичко.

Тази любов не е за хората — тя е изцяло магия…

Не зная дали ти или аз ще я срещнем някога.

Ти вярваш в нея.

Аз — не.

А обичала ли си някога така?

Така, че нищо да не може да спре

полетът към този, когото обичаш?

Обичала ли си с тази любов?

Кълняла ли си се с всички думи и във всичко?

Крещяла ли си от болка?

Умирала ли си с мълчанието?

Молила ли си се на колене

да те пощадят — теб и тази любов?

Аз обичах някога така.

Ала сега всичко е минало.

Не вярвам в тази любов!

А друга няма…

*************

Търся те, отчаяно те търся — без да спра

Цял живот се мъча аз да те намеря

И ще продължавам докато умра —

така желая те, че целия треперя…

Нощем… ах, нощем аз те чувам как крещиш

на моята душа във коридорите безкрайни.

Безмилостно се носиш и фучиш —

разтърсващ плач на вятъра, изпълнен с тайни…

Понякога те виждам — ти си светлина —

сияние, блуждаещо във мрака.

Безмилостно красива, прелестна жена,

която със протегнати ръце ме чака…

Уви, изплъзваш се, отново си отиваш — там…

Оставяш ме във плен на твоята усмивка.

Внезапно осъзнавам, че съм сам

и продължавам да те търся — без почивка…

**********

Слънчице нежно над мен се надвесва,

и милва ме с пъстри лъчи

Огън в очите ми бързо проблесна,

и шеметно после се скри…

Безумен съм — защото те обичам,

и вихрено танцувам с любовта

Насън и наяве аз все към тебе тичам

Към теб аз шеметно летя…

Изгубих чувство за реалност —

сърцето ми щастливо разцъфтя

Във сладката си лудост се потапям,

и нежно, тайнствено шептя…

Ти за мен си всичко свято —

ти си моята мечта

Ти си блясъка в очите, топлината,

палавата нежност и смеха…

**********

Приюти ме любов.

Остани, недей да си тръгваш

като последния миг от нощта,

приюти ме в своята топла утроба,

подари ми първият миг на деня.

И от алчност аз не ще те заробя,

ще те пазя в дланта си като късче дъга,

с твоя дъх ще живея,

в твоя вихрен полет ще полетя.

Пощади ме любов,

пощади ме — аз от слабост не ще те виня,

с твоята сладка отрова ще живея и ще умра!

*********

Тишината е около мен — тя ме обгръща

Запълва тя всичко — отнема дъха ми

Сетивата крещят в мълчаливата къща,

и с писъка свой заглушават гласа ми

Не мога да мисля, аз плувам в безкрая —

отвъд хоризонта на мойте надежди

Дали съм буден или сънувам не зная —

към мене ти идваш във бели одежди

Като пролетен бриз любовта ти ме гали…

твоят шепот уби тишината

Със твоите устни пожара запали,

и в пламъка буен изгоря ми душата.

 

 

Може да харесате и..


Реклама