На фокус: Димитър Калбуров

Реклама

dimitar kalburov

Снимка: Пиер льо Сил

Фокусираме се този път върху един млад български писател, чието творчество много лесно докосва съвременния читател и трупа все по-голяма популярност.

Реклама


Любопитството му преди години го тласка да се занимава с преводи и изготвяне на субтитри, а не след дълго и до проекта „Пощеска кутия за приказки“, в който постепенно става едно от водещите лица. Днес вече има и свой роман „Мамка му“, който е забавна история за всичко, на което се подлага един човек в името на любовта и секса. Димитър Калбуров – човекът с многото интересни и вълнуващи разкази, в които можете да се потопите в „Пощеска кутия за приказки“ и да изживеете едни минути, изпълнени с много хубави емоции. Мимики, глас, присъствие, изказ, история и.. визия се преплитат в чуден синхрон, който те грабва и не те пуска до последния миг. Но нека аз спра до тук за него и го оставя той да каже малко повече за себе си. Приятни мигове четене!

LZ: Докосването до многото думи в преводите, които си правил преди време ли отключи желанието да пишеш?

– Съмнявам се да е било мотивацията ми да започна да пиша, но определено ми помогна изключително много, тъй като в правенето на субтитри постоянно трябва да се съобразяваш с ограничения, което те кара да търсиш най-добрия начин да предадеш казаното. Понякога това трябва да стане с много малко думи, а в други случаи буквалният превод е невъзможен и трябва да импровизираш.

LZ: За какво се отнасяше първият ти текст? Имаш ли спомен?

– Мисля, че беше нещо като стихотворение в рима. „Име няма тя, наричам я змия.“ Тем подобни нелепици, които мога да изровя от криптата, но няма, защото са адски глупави 🙂

LZ: Имаш ли любимо време, в което да се отдадеш и потопиш в света на творчеството?

– Най-обичам, когато вдъхновението ме връхлети изневиделица и за отрицателно време успея да напиша нещо. Генерално нямам изградени навици да пиша в даден период от деня, но повечето стихове са писани предимно в два-три през нощта.

dimitar kalburov

Снимка: Владимир Томашевич

LZ: Може ли да се каже, че обикновено жена е ядрото на твоята муза?

– Винаги музата е била жена, независимо дали е такава, с която имам нещо, или такава, която си представям в съзнанието си.

LZ: Когато си на среща прибягваш ли до твоите разкази?

– Случвало се е, но само ако разговорът от самосебе си се насочи в тема, по която преди това съм писал и има какво да споделя. А и е нормално, предполагам, че всеки артист прибягва до занаята си, за да спечели важни за него симпатии.

LZ: А на теб самият какво обичаш да ти разказват?

– От устата на някои хора, абсолютно всеки разказ е вълнуващ и интересен. Най-приятно е да слушаш неща, благодарение на които успяваш да вникнеш в същността на човека и да разбереш защо точно е такъв, какъвто е.

LZ: Романтична натура ли си?

– Безнадеждно романтична. Спасете ме. Не, наистина. Спасете ме.

LZ: Обичаш ли да пишеш когато си тъжен и всъщност какво е в състояние да те накара да изпиташ тъга?

– Писането определено е начин да изкараш нещо от себе си, но мога да кажа, че се натъжавам само за неща, за които съм безсилен и нищо не зависи от мен.

dimitar kalburov

Снимка: Владимир Томашевич

LZ: На твоя лиричен герой все не му върви в любовта. При самия Димитър Калбуров как стоят нещата?

– Имаше една приказка, че писателите пишат за неща, които са им познати. Може би по-скоро е вярна. Не е като да не съм се сблъсквал с много неуспехи, но пък за сметка на това и доста са ме рязали. Важното е да си повтаряш, че си си научил урока, нищо, че не разбираш защо не е можело този урок да ти бъде предаден по по-безболезнен начин. Но… съдба.

LZ: Темата за секса не е табу за теб, пишеш и четеш в „Пощенска кутия за мръсни приказки“ различни разкази. Имаш ли по-голямо предпочитание към тях или не?

– По-трудно е да пишеш за Мръсните приказки, защото няма конкретна тема и трябва сам да си търсиш посоката. Това е минусът. Плюсът е, че ти дава доста по-голяма https://www.viagrapascherfr.com/viagra-pour-homme-generique/ творческа свобода, защото публиката е подготвена да се забавлява на всякакви глупости.

LZ: Как излекува притеснението си и сам започна да четеш разказите си?

– Не бих казал, че е излекувано напълно, тъй като всеки път представям нещо ново и то пред доста различни хора, та няма как да съм убеден на сто процента как ще мине. Все още си ме е страх, но може би ми личи по-малко.

dimitar kalburov

Снимка: Владимир Томашевич

LZ: С какво те зарежда литературното четене?

– С едни от най-хубавите емоции, които съм изпитвал изобщо, за което благодаря на прекрасната ни публика. Имаме щастието да се радваме на аудитория, която наистина идва, за да слуша разказите, а не защото няма нещо по-интересно за правене. Затова и енергията на Кутията винаги е толкова силна.

LZ: Случки от реалния ти живот намират ли често място в творчеството ти?

– Само в стиховете. За Кутията съм ползвал само една истинска случка, но няма да кажа в кой точно мръсен разказ. Намирам за значително по-вълнуващо да измислиш цяла една история с всичките ѝ откачени персонажи, отколкото да преразкажеш истинска случка.

LZ: Най-голямата ти сила в кое се крие според теб?

– Надявам се все още да не съм я открил и тепърва да ме изненада. Например, че съм супергерой, който може да лети. Доста мисля да попътувам, ако утре сутрин се събудя и левитирам над леглото.

LZ: Имаш ли любима дума?

– Да. Щастие.

LZ: Най-често изричаната фраза от теб е…?

– „Ей“. Но този отговор е малко вътрешноведомствен и се съмнявам да бъде разбран.

LZ: За какво мечтаеш?

– Ще го обобщя с любимата си дума. Щастие.

dimitar kalburov

Снимка: Димитър Калбуров

LZ: Какво те очаква в близък план?

– На 11-ти и 12-ти май ни предстои да имаме Мръсни приказки във Варна, а след това ще направим и турне с мои четения, в което ще посетим градове, в които до момента никога не е имало Пощенска кутия за приказки. Още не са ясни всички дати, но много скоро ще ги обявим.

LZ: За финал ще ми разкажеш ли как може да протече една незабравима за теб вечер?

– На някой може да му прозвучи доста скучно, но за мен една перфектна вечер съдържа само наглед прости и елементарни неща. Любим човек, усамотение, вкусна храна, филми, докосване, комуникация.


Реклама