Рубрики

На фокус: Васко Иванов – Dexter

 

vasko ivanov dexter

Васко Иванов Dexter е един от най-талантливите ни композитори в момента. След като се завръща от Дубай, където работи по редица престижни проекти, той решава да пренесе този опит на нашия музикален пазар в България. В последните години той е автор на много поп и хип хоп парчета, които се радват на висок интерес от публиката и успява да стане един от най-добрите в тази сфера. Но всъщност колко “струва” това, колко време му отнема, какво се случва след постигане на поставените първоначални цели, ви оставяме сами да разберете какво ни сподели самият той в интервюто ни за рубриката на LAZARA.bg “На фокус”. Приятно четене! 

LZ: Кога откри за себе си, че правенето на музика е твоят път и кое те държи мотивиран да го следваш?

 – Правенето на музика започнах в доста ранен етап. Сякаш с първите неща, които учех, аз откривах свои, които измислях. От първи клас, когато започнах с китарата, намерих начин на звукоизвличане, който и досега не знам някой да използва. В 6-ти клас свирех на флейта в духовия оркестър и диригента се удивляваше как импровизирам върху написаните ноти, докато всички останали свиреха това, което четат. Тогава по-скоро усетих, че има нещо различно в мен, след което започнах да пиша свои композиции на ноти за пиано, тефтери с поп песни. Креативизмът в мен бушуваше и не искаше да свири нещо написано вече. Не знам кога осъзнах точно, че това е моят път, но мисля, че беше преди да навърша 18 години.

Кое ме държи мотивиран е по-сложният въпрос, защото наистина най-трудното нещо е енергията, която трябва да се поддържа десетки години и която да бута човек да продължава при положение, че пътят никак не е равен. Не мисля, че за някой изобщо има равен път. Независимо дали си богат, беден или талантлив, според мен пътят винаги е обсипан с провали, след които трябва да се изправиш и точно в това се крие професионализма. След около 10 000 часа настъпва един момент, в който осъзнаваш, че си майстор в една професия. Тогава започва един благ процес, който определено носи много щастие и дивиденти и всички неравности по пътя си заслужават човек да стигне до там.

Мотивира ме безкрайността в изкуството. Прекрасно е да знаеш, че има път напред и той става все по-широк с годините, стига човек да запази ценностите си. Аз лично съм щастлив, че избрах от малък една посока, в която да се развивам и смятам, че е важно човек да направи избора си и да насочи вниманието в нещо, което го кара да се чувства така, сякаш времето спира, когато го прави.

vasko ivanov dexter

LZ: Кои бяха първите парчета, от които може да кажеш, че си бил пленен и са спомогнали за изграждане на музикалния ти вкус?

– Първите плочи, които имахме вкъщи бяха на Бийтълс, Бетовен, Едит Пиаф. Не мога да кажа, че много са спомогнали за изграждането на вкуса ми, защото съм бил малък и не съм осъзнавал много неща. Като цяло, смятам че нормалният човек, който не се занимава професионално с музика, оформя своя вкус в тийнейджърските години. Тогава, когато хормоните бушуват емоциите са най-силни и за това и до ден днешен всяко поколение, което пораства, казва “нашата музика беше най-яката!”

Работа на нас, композиторите, е да минем през тези епохи и да се научим да ги разбираме, което никак не е лесно, но смятам че и това ме откроява от останалите. Винаги съм се опитвал да следя цялата линия на стиловете, да гледам като цветове, да можеш да рисуваш само в синьо би станало скучно в един момент, нали?

LZ: Учиш музика първо в гимназията, а след това и в музикални академии. Има ли готова формула за успех, която се преподава или ти сам създаде такава за себе си, пречупвайки я през артистична си призма?

– Няма формула за успех и най-далечната точна, на която човек може да я търси, е в образованието. Според мен всичко зависи от количеството енергия – ако тя е малко няма как да стигне и да бъде достатъчна. В днешно време много хора се захващат с много неща и бързо се отказват. Музиката не е такъв вид работа – там се играе дългата игра, но много малко хора имат търпението да я играят.

vasko ivanov dexter

LZ: Работата ти е свързана с креативизъм. Как най-често влизаш в т.нар. creative mood?

– Много е сложно човек да влиза в creative mood всеки ден, особено когато е артист, а знаем, че повечето артисти са свръх емоционални. Но тъй като ми се е налагало през годините да работя в различни състояния вече не чакам да вляза, просто започвам. Понякога борбата е голяма. Тя започва от ставането, душа, закуската – през цялото това време в мен ври едно anxiety, което може да се отпусне само, когато приключа работата за деня. И така борбата е ежедневна, всеки ден нова битка със себе си, с мързела, с белия лист, с лошото време, с настроението… но поне се радвам че в 9 от 10 случая побеждавам.

LZ: Беше ли поставил някакви цели в началото на кариерата си и какви?

– Да направя български хит ха-ха! Както и да съм известен. Много се радвам, че това до някаква степен ми се случи, защото разбрах, че това няма нищо общо с щастието. За моя радост направих много повече от български хит, но смятам и че има много хора, които мечтаят да са известни и мислят, че там е щастието. Обаче не е! Всичко зависи от личностното развитие и това как човек приема успеха. Да, той може да радва, но не и да главозамайва. Виждал съм много хора в индустрията, които успяват да си повярват и това им струва кариерата.

LZ: Според теб кой е най-ценният фактор, спомагащ за израстване в твоята сфера, а и не само?

– Както казах вече казах – енергията! Насочването й в една посока, фокусът да продължиш да сядаш пред белият лист, волана, корта… това, което е останало след като еуфорията от идеята да станеш най-добър си е отишла.

LZ: Каква част от ежедневието ти заема правенето на музика?

– “Art es una cosa mentale” както казва Да Винчи и мисловната дейност е много изморителна. Оптималното време е около 4-5 часа и не редовно, но на мен ми се налага да работя повече, което ме и изтощава. Ежедневната работа с мозъка много натоварва и човек има нужда от няколко дни, за да си почине.

vasko ivanov dexter

LZ: Тишината начин на почивка ли е за теб?

– Тишината е прекрасна. Най-трудното нещо за човек, който прави музика, е да следи световните тенденции, да се наслаждава на новите хитове и да открива нова музика, защото просто умората от работата иска своята тишина, но тишината също е в музиката, даже тя е по-голямата част от нея.

LZ: Умееш да свириш на различни инструменти. На теб кой от тях като звучене ти въздейства най-силно?

– Обичам всички цветове на всички инструменти. Те имат различни изразни средства и различно въздействие върху психодинамиката на хората. Напоследък за мое щастие работата ми се преквалифицира в правенето на все повече филмова музика и там откривам все по-нови начини за звукоизвличане и неговото въздействие. Но ако трябва да избера един звук, то би бил този на hangdrum. Намирам го за доста магичен и все още се пленявам от него.

LZ: След няколко години работа на българския музикален пазар, виждаш ли промени и в какво се изразяват?

– Промяна има голяма. Когато се прибрах от Дубай музиката беше 80 % в поп фолк посоката. За моя радост и с мое усилие, както и на много други добри артисти разбира се, успяхме да създадем нова вълна от българска поп музика, както и хип хоп, което малко балансира нещата. За съжаление, обаче в ядрото на българския музикален пазар има много гнили ябълки, които все още й пречат тя да мине на следващото ниво. Оптимизмът не ме оставя и смятам, че това ще се случи.

vasko ivanov dexter

LZ: По какво работиш в момента? Какво да очакваме от теб в близък план?

–  Наскоро се прибрах от Тайланд, където имах щастието да работя с композитора Barry Kirsch по един мюзикъл, който правим. Това е много вълнуващо и ново нещо за мен, но това няма да бъде в близък план. Оказва се, че направата на един мюзикъл отнема средно около 8 години, като ние сме в петата година.

В това време правя и музиката за няколко късометражни филма, които предстоят да излязат скоро. Един, които е с мои приятели от Лос Анджелис, друг е с българска тематика базиран на историята за Балканджи Йово, както и за един пълнометражен филм, който предстои да излезе през януари по кината.

Освен всичко това, продължавам да продуцирам българска музика с много артисти и средно по 10-15 песни на сезон, а в ежедневната ми работа има и един договор за музика за игри, където правим около 40 игри годишно.

LZ: Всеки има поне няколко любими песни със съпътстваща история. Би ли споделил някоя от твоите за финал?

– Много малко музика е успявала да мине през аналитичния ми ум и да ми въздейства. Точно по тази причина, когато това се случи, аз съм безкрайно щастлив. Един такъв случай е с песента “Fix you” на Coldplay, която чух, докато бяхме акостирали в Махон, Испания, докато свирех на кораб. Помня, че се разплаках и много силно ми въздейства. Просто ме превзе!

Друг такъв изпълнител, който успява да ме превземе е The Weeknd с неговата “High for this”, свързана с много мои моменти на нирвана, въпреки, че заглавието предполага друго… имам предвид чисто музикално.

Песента “Надежда за всички ” е свързана с мой доста блед спомен от първи клас, когато учителката каза, че трябва да я изпея пред цялото училище. Не помня нищо, но явно е минало добре, защото след това получих много поздравления.