Рубрики

На фокус: Владо Василев

na fokus vlado vasilev vladoff

Впечатлението, което буди първоначално е на бунтар, но само след няколко минути разговор чувството му за хумор дава и друга страна за размисъл относно неговия характер. Той е от Пловдив, на 30 години, първия си фотоапарат купува когато е на 19 години, но по-късно започва да се занимава активно с фотография. В кадрите му се открояват най-вече две величини, а именно загадъчност и свободен дух. Не обича да поставя себе си и работата в ограничения, самоиронията не му е чужда, обича да слуша рок, а любимото му наше ястие е мусака. А какво още за него и неговата работа ви оставям сами да разберете от идните редове. Представям ви в рубриката ни “На фокус” – Владо Василев. Приятно четене!

na fokus vlado vasilev vladoff

LZ: С какво ще запомниш изминалото лято?

– Невероятните морски изгреви, “Хасиенда”, “Чирингито”, безкрайни партита, много усмихнати хора и един изгубен футболен мач.

LZ: Обичаш ли да снимаш морето? Кога обикновено се получават най-добрите кадри?

– Обожавам морето. Дори не е задължително да го снимам, понякога ми стига просто да го наблюдавам. Не мисля, че има рецепта за “най-добри кадри”. Морето е различно във всеки един момент и красиво през цялото време, без значение дали ще е по изгрев, залез или насред обяд.

na fokus fotografa vlado vasilev vladoff

LZ: Чрез работата си в нощен клуб се докосваш до веселите и щастливи моменти на хората, които са отишли да се забавляват. Лесно ли може да се „улови“ щастието?

– По-скоро се докосвам до веселите, пияни моменти на хората (смее се). Щастието е най-лесното нещо за снимане, стига да го има. За това и избрах да снимам в “Хасиенда”, защото не е типичният пример за клуб в България. Тук няма да видиш хора, които са забили поглед в телефона си или те гледат лошо от сепарето. Няма я цялата позьорщина, която е пословична за морските заведения. Тук хората идват и действително се забавляват. А аз просто натискам един бутон.

na fokus fotografa vlado vasilev vladoff

LZ: В предварителния ни разговор спомена, че в университета преподавателите са ти казали, че няма какво да научиш от тях там и решаваш, че сам ще продължиш с обучението си. Труден ли е пътя на „самоук фотограф“?

– Когато имаш желание, не ти трябва някой да те научи как да снимаш. В Интернет има абсолютно всичко, от което имаш нужда. Записах “Фотография”, защото исках да видя какво толкова преподават съответно в университета. За съжаление, там имаше твърде много шалчета и руски апарати и твърде малко фотография.

LZ: Какво е в състояние  да те амбицира най-вече ?

– Идеите. Никога не съм бил по-амбициран да направя дадена снимка, отколкото когато вече имам ясно виждане какво, къде и как трябва да бъде.

na fokus fotografa vlado vasilev vladoff

LZ: Добавяш ли си доза вдъхновение преди заснемане на фотосесия и откъде?

– Хората, които снимам, са достатъчно вдъхновение. Обикновено преслушвам или преглеждам нещата, които те правят и го използвам като отправна точка за това какво точно искам да извлека и предам от даден човек. Добавям и някоя идея от себе си и нещата се получават.

na fokus fotografa vlado vasilev vladoff snimka lili ivanova

LZ: Снимаш много наши популярни артисти, а и не само. Лесно ли се сработвате?

– В голяма част от случаите – да. Винаги е лесно, когато срещу теб стои професионалист и знае какво се очаква от него и го прави. Разбира се, всяко правило си има изключения, но те са твърде малко, за да си струва да бъдат споменати.

na fokus fotografa vlado vasilev vladoff

LZ: Работиш с “Вирджиния Рекърдс”. Разкажи ни малко повече за този тип работа и ангажименти.

– Работата ми с “Вирджиния” е моето малко лично училище. Хората там са изключително вещи и научих много неща за бизнес страната на фотографията. Там се научих на търпение, на това да приемам хората с различните им гледни точки и въпреки това да работим в синхрон, защото крайният продукт е най-важен.

na fokus fotografa vlado vasilev vladoff

LZ: Сред различните кадри, които заснемаш, кои на теб са ти най-любими?

– Снимките на племенничките ми.

LZ: Вярваш ли, че една снимка може да пресъздаде точно това, което ти виждаш през обектива?

– Разбира се. Всъщност в част от снимките ми се старая да направя точно това – понякога вмъквам известна доза сюрреализъм, защото искам да покажа нещо, което не може иначе да бъде видяно.

na fokus fotografa vlado vasilev vladoff

LZ: Всеки фотограф има личен почерк в своето изкуство. Можеш ли да определиш твоя какъв е?

– Не съм човек, който обича да си слага някакви рамки. Точно поради тази причина не се ограничавам да снимам само портрети  или само пейзажи, или само каквото и да било друго. Имам твърде различни снимки, за да има винаги нещо общо между тях. Харесва ми да бъда непредсказуем и заради това се влюбих във фотографията. Заради свободата, която ти дава да бъдеш различен през цялото време.

LZ: Аутсайдер ли си и стремиш ли се да бъдеш напълно различен от „масата?“

– Стремя се да бъда себе си и да предам своята гледна точка. Никога не ме е интересувало какво прави “масата”, защото тя винаги греши.

na fokus fotografa vlado vasilev vladoff

LZ: Черно-бял или цветен кадър?

– Черно-бял.

LZ: За финал, довърши с твои думи: „Фотографията е…”

– … историята, която не мога да разкажа с думи.

Снимки: Vladovasilev.com