Реклама

Орлин Павлов – винаги положителен и естествен

orlin pavlov interviu

Орлин Павлов е един от най-известните и харесвани български изпълнители. Екипът ни успя да си побъбри с лъчезарния певец в Бургас, преди саундчека за участието му в един от популярните клубове в града – “Azzaro”.

Реклама


Попитахме го за какви ли не теми – от шеговити до сериозни, дори успяхме да разнищим някои от проблемите на нашето общество. Започнахме разговора много весело. Орлин сподели, че при влизането в Бургас, първо го посреща миризмата от “Нефтохим”, а после вече в града се усеща и присъствието на морето. Всички бяхме много петъчно настроени и разговорът ни започна много небрежно.

orlin pavlov v burgas interview

LZ: Каква ти е първата мисъл сутрин, когато се събуждаш?

– Като стана си казвам: “Какво имам да правя днес?”… Заформям една бърза схема в главата си и тръгвам по задачи.

LZ: Лесно ли се откъсваш от възглавницата?

– Да! Аз съм като робот! Не се събуждам бавно. Веднага ставам, удрям си лактите, нон-стоп имам синини по ръцете, защото просто ставам бързо.

LZ: Кое е най-красивото място, където си се събуждал?

– Ооо … Миналата година, на остров Иския в Италия! Уникално място! Бяхме две вечери там за един филмов фестивал. Такава романтика лъхаше от това място, просто беше страхотно! Първо, там ако отидеш с момиче, което обичаш, няма как да не й предложиш брак.

LZ: Нощна птица ли си?

– Преди, като свирехме с “Каффе” през 2003-та до 2007-а година наистина ставах в един, два, три часа. Сега, независимо в колко си легна, в 9.00 ч. съм станал вече.

orlin pavlov 2015 interviu

LZ: Добре, ти все пак ходиш по участия, това не се ли отразява на режима ти?

– Да, но само за един ден и после се нормализира.

LZ: Музиката ли ти е абсолютното призвание? Тъй като ти се изявяваш и като актьор, и като певец, дори като жури, танцьор… 

– Аз бях в един клас (театрален), в който ни учиха да ставаме синтетични актьори. Да пеем, да танцуваме и да бъдем актьори. Всички тези неща съм ги учил на куп, заедно и съм се опитвал да ги съчетая. Това е идеята на мюзикъла. Кое харесвам повече? В годините съм се занимавал повече с пеене, отколкото с театър. Бил съм в една трупа доста дълго време, но от 1999 г. излязох от тази трупа и започнах да се занимавам с танци. Обикаляли сме Европа с разни танцови проекти, чисто физически, такъв … експериментален танцов театър. След което, през 2002 г. започнах да пея в група “Каффе” и после горе-долу май го знаете.

LZ: Кое все пак ти доставя най-голямо удоволствие от всичко това?

–  По принцип, когато си на сцена и си подготвен, се чувстваш добре. Всеки един професионалист трябва да излиза готов на сцена.

LZ: На сцената ли се чувстваш най-добре или на участие между феновете?

– Еднакво хубаво е! На една голяма сцена, където те гледат 5000 души и примерно в един клуб, където си близо до хората. Колкото е различно усещането, толкова е и реална оценката на това, което правиш като музикант.

LZ: С какво си се захванал напоследък?

– Напоследък оправям един апартамент, което не е лесно. Ремонти, две парчета и един концерт, който е след месец.

LZ: Солови ли са песните?

– Да, солови са. Работим върху тях с DJ Борче.

LZ: Кога да очакваме да чуем парчето?

– Предполагам след един месец. Когато имаме трака и заснемем видеото.

LZ: А албум?

– Лека по лека да се събират парчета за албум. Като стане готов… Да правиш албум, това означава да отделиш 3 месеца от живота си, да не се занимаваш с нищо друго, да не ходиш по участия, да хванеш 7-8 души с теб и да седнете да правите музика, а това в България не е възможно, според мен. Много трудно постижимо!

LZ: А имаш ли желание да участваш в създаването на текстовете на песните, които изпълняваш?

– Имам желание, но някак си до сега не ми се е получавало с текстовете на български. Имам няколко парчета на английски, но на български не съм се наемал да правя текст.

orlin pavlov interviu snimki burgas

LZ: Разкажи ни за “DISNEY in CONCERT”.

– Много хубав концерт. Много добре се получи. Този проект беше много голям и се надявам пак да го направим. Събрахме около 4500 души в Зала 1 на НДК с Милица Гладнишка, Веси Бонева, Александър Мутафчийски, Оркестъра на Класик ФМ радио и Григор Паликаров като диригент. Един голям проект, който е едновременно с музиката на “Дисни” и с нашето изпълнение – виждахме анимацията на всеки един филм, който пеехме и всичко беше в синхрон с диригента, с целия оркестър и с нас.

LZ: A кой ти е най-любимия Дисни филм или анимация?

– “Цар лъв”, честно казано.

LZ: А на кой Дисни герой се оприличаваш?

– О, не знам! По-скоро някой мен трябва да ме определи. Не съм Тарзан, със сигурност (смее се). Виж, през лятото, може би!

LZ: Да кажем, Симба тогава… 

–  (смее се) Да. Симба, може!

LZ: Кой филм последно те разплака от смях?

– От смях!? О, не знам… А иначе филмът, който най-много ме разчувства беше с Ръсел Кроу, казва се “Търсачът”. Той е инспириран от истински събития от Първата световна война. Много, много силен филм! Той ме разплака, между другото.

LZ: В коя историческа епоха би живял?

– Бих живял през 70-те, да кажем. Много готино! Много свободно… много идеи! Америка, Европа, нови идеи, хора, които правят истинска музика… жива музика!

LZ: И променят изцяло света…

– Не го осъзнавайки, обаче! А сега хората си мислят, че съзнателно ще променят нещо.

LZ: Ако беше хип-хоп изпълнител, какъв прякор би си избрал?

– Не мога, да ти кажа. Може би Оу Пи (смее се)?!

LZ: Или Орли Пи?

– Да, (смее се) Орли Пи или Оу Пи!

LZ: Оу Пи… има подобни лакове за нокти.

– (смее се) … НЕ СЪМ СИ СЛАГАЛ!

orlin pavlov interview koncert burgas uchastie

LZ: Имаш ли татуировки?

– Не. Никога не съм изпадал в някаква зверска депресия или нещо много страшно да ми се е случи в живота, за да реша да си направя татуировка, както правят повечето хора. Или пък да има символ, който толкова много да ми хареса, че да го сложа на място, което толкова много пък ми харесва на мен, за да остане завинаги.

LZ: Как поддържаш форма?

– Спортувам!

LZ: Каква музика слушаш докато спортуваш?

– Нещо по-динамично. Иначе имам си неща в телефона, които съм си свалил от iTunes. Те са най-различни и Рамщайн, и Мадонна, и Бийонсе, и Фарел, и Синатра …. имам всичко там!

LZ: Как се определяш – градско момче ли си или ти харесва повече природата?

– Мога да бъда и градско и не-градско. Адаптивен съм.

LZ: Къде би избягал, ако искаше да се скриеш някъде?

– Аз много рядко бягам, но ако реша, да кажем, планината някъде. Спокойствие, дървета, една рекичка, въдица … Това след 70, ако ги стигна.

LZ: А примерно, след 10 години?

– Е, няма да бягам в гората…. (смее се).

LZ: Ти си много лъчезарен човек. През цялото време си с усмивка на лицето. Бръчките не те ли притесняват?

– Ами, не! Бръчките са част от живота, от опита, от отношенията с хората, от емоциите.

LZ: Кажи ни, коя е най-добрата първа среща.

– Спонтанната среща.

LZ: A как може една жена да ти привлече вниманието и да те спечели.

–  Ммм … не знам, как може да ме впечатли … като е естествена! Естествените хора винаги са истински и винаги могат да влязат много по-лесно под кожата ти, отколкото някакъв такъв префърцунен субект. Да ти кажа, няма много такива хора вече. Хората живеят, двоен измислен стандарт. Виждам ги как като работят, на работните места са едни и като отидат на заведение се представят за тотално други, а вкъщи – трети. Това значи, че този човек страда от някакви комплекси и не иска да се покаже, какъв е той всъщност. И това е голямата болест на нашето общество! В България това е много сериозен проблем.

LZ: Не трябва ли хората, като теб, които са харесвани да повлияят на обществото.

– Тука е много странно в България. Има един виц, шопа застанал на гарата и “Я па тоя, я па тая, я па тоя, я па тая”. Влака го изпуснал и той, “Я па я!”. Общо взето, ние не можем да имаме някакви модели, не може да имаме идоли. Абсурд! Това да харесваш някого и да го покажеш? Забрави!

LZ: Tи като артист, който има много медийни изяви, не мислиш ли, че си от тези, които могат да променят това в България?

– Аз не се опитвам да променя никого. Ако на някой нещо му харесва, той е свободен да харесва, както мен, така и редица други изпълнители и музиканти.

LZ: България все пак не се ли променя по някакъв начин?

– На зле отиват нещата. Станаха много по-завистливи, много по-комплексирани, станаха по-фалшиви.

LZ: Последен въпрос! Ще си направим ли селфи?

– Много ясно!

Може да харесате и..


Реклама