Националният парк “Пирин” е един от трите в България, които са създадени с цел опазване на природното разнообразие в страната. Той е първият, който получава подобен статут. Това се случва през 1962 година като отначало паркът носи името “Вихрен”.
В следващите години постепенно започва да се разраства, докато почти заема цялата територия на планината Пирин, което пък става причина за промяна на наименованието.
Днес в рамките на националналния парк “Пирин” влизат седем общини. Това са Банско, Разлог, Кресна, Сандански, Гоце Делчев, Симитли, Струмяни. Тук спадат също шест паркови участъка и три резервата на Пирин.
Резервати в НП “Пирин”
„Баюви дупки – Джинджирица” е наименованието на един от най-старите резервати у нас. Съществува още от 1934 година като в годините неговата територия нараства. Днес резерватът е разположен в североизточната част от планинския масив. Той включва Главното било, циркусите Разложки суходол, Баюви дупки, Окаденски и Каменитица, Котешкия рид билото на връх Плешки и връх Пирин. Най-високата точка в резервата е 2884 метра.
Резерватът е уникален с флората и фауната на своята територия. Тук се срещат едни от вековните и редки видове дървета в страната. Могат да се видят мура, леска, бук, бял и черен бор. Една от най-големите забележителности е Байкушевата мура, която е най-старото дърво в България. Със своите 1300 години тя се нарежда и сред редките вековни видове в Европа.
В резервата растат много уникални растения и билки, някои от които са характерни само за нашите ширини. Еделвайс, омайниче, алпийски пак, пирински девесил, жълта тинтява, син минзухар, златиста кандилка са само част от разнообразието в региона.
Не по-малко впечатляващ е списъкът от животински видове, които живеят в резервата. Той е дом на диви кози, сърни, кафяви мечки, белки, катерици, глухари, скални орли, египетски лешояди, ястреби и т.н.
Най-популярните хижи в района са “Яворов”, “Вихрен” и “Предел”, а по-големите градове в близост до Банско и Разлог.
Резерватът „Юлен”
Това е най-скоро обособеният резерват, като той е създаден през 1994 година. Разпростира се между Хайдушка поляна, връх Десилица, Безбог, река Демяница, Банските езера, Самодивската порта и местност Тияците. Районът е наситен с природни забележителности и гледки.
Не по-малко значим е с оглед биоразнообразието. Над 700 вида висши растения, от които повече от 50 растения са включени в Червената книга. Сред тях са планинският божур, шиполистът, златистата кандилка, скалната острица и много други. Както в другите два резервата и тук се срещат вековни гори с мура, клек, ела, бор. Животинското многообразие тук, също включва голям брой птици и бозайници.
Сред историческите забележителности е антична крепост от римско време. Тя е разположена на около 10-на километра от курорта Банско и е сред често посещаваните обекти от туристите. Освен възрожденския град в “Юлен” попада и град Добринище.
Третият резерват „Тисата”
Тук се намира най-голямото находище на дървесна хвойна у нас. Самият резерват условно може да бъде разделен на две части, които са разделени от река Струма. Местоположението му пък е в южните части на Кресненския пролом, на надморската височина от 300 до 700 метра.
Характерно за мястото е, че се срещат различни растения като космат дъб, терпентиново дърво, южно лале, червена съсънка, широколистен мразовец и други. Близо 500 са висшите растителни вида, а мястото е обявено и за орнитологично средище.
Син скален дрозд, испанско каменарче, планински кеклик, белочела сврачка и бухал са само малка част от птиците, които живеят в резервата. Сърна, дива коза, мечка и вълк пък са сред най-често срещаните животни в района. Най-близкият голям град е Кресна.
Характерно за трите резервата е, че голяма част от наличната флора и фауна попада под защита на определени видове. Следователно туристите трябва да спазват правилата в зоните, за да се съхрани наличното биоразнообразие.
Снимки: Лъки Банско