Рубрики

Мечтай със Стефана: Приказка в сегашно време – магичната Прага

praga

Когато бях малка, майка ми донесе от Прага един картонен часовник, пъстроцветно изрисуван в най-малки детайли и с движещи се фигури – сещате се, от онези, които като им подръпнеш крайчето и си разменят мястото с някоя друга. Бях много впечатлена, играех си с него всеки ден, почти го бях разглобила, но той все така си ми изглеждаше магичен и вълшебен. Не можех да повярвам, че някъде в света този часовник наистина съществува и питах по сто пъти дали това е истина – има ли го?

praga

И ето, ето ме, днес – стоя пред него – Астрономическият часовник в Прага. Бяха му необходими само 30 години, за да живее в съзнанието ми като мечта и само един миг, за да се сбъдне наистина. В мечтите на момичето, което бях, той беше огромен, висок, някъде насред огромен площад, сам, самичък, живеещ в своята неземна приказка, с прелитащи врани около него.

Е, почти бях познала с тази малка разлика, че площадът, заобикалящ го, не бе пуст, а препълнен с хиляди хора – наистина не бях виждала толкова много народ на едно място, а вече бе късен септември. Нямаше врани, нито пък беше толкова огромен. Но пък бе точно толкова красив, колкото в моето детско съзнание – толкова красив, че можеш да стоиш пред него с часове, да изучаваш необикновената му архитектура във всяка една фина краска и всяка една фигура, разказващи своя история, пренасяща те в своето време.

praga

Можеш да чакаш неусетно шестдесет минути до следващия момент, в който отново ще започне „Разходката на Апостолите” – дванадесет перфектно изработени в най-малките детайли фигури, изобразяващи дванадесетте апостола, обикалящи в кръг, а веднага след това спираща дъха фигура във формата на скелет бие показно камбаната, която отбелязва края на умиращия час. Точно така – показно – и да, точно така – на умиращия час. Защото точно този час никога повече няма да се завърне. Приказна история, разказана от още по-приказната сграда, досущ като всичко наоколо в Прага.

praga

Не само забележителната архитектура, малките тесни улички, павираните площади, катедралите и спиращия дъха Карлов Мост, превръщат Прага в магнетична дестинация – тя сама по себе си носи духа на времето, на онова време, в което са живяли магьосници и вълшебници, рицари и принцеси, крале и кралици и сякаш, точно вечер, когато се разхождаш по залязващото слънце, ти се струва, че все още можеш да чуеш потракванията на копитата на конете, разхождащи се край реката, да чуеш подвикванията на градския глашатай и разбира се – камбаната на старовремския часовник. Или пък посядайки за чаша греяно вино, слушайки мелодията на уличните музиканти, да си представиш как момичета в бели рокли танцуват точно там – на площада, където сега се разхождат разсеяни туристи. Да…Прага е мистичен град, мъничко вълшебен и място, което може да те потопи в атмосфера, която самичък не си предполагал, че си способен да усетиш. Тук всичко сякаш си е същото, но е и толкова различно.

praga

На площада, точно до Астрономическия часовник, точно зад Еврейския музей, са разположени двете кули на църквата “Дева Мария” – място, в което се влиза по много скришен начин, чрез задните улички, през още по-скрит вход. Място, което задължително трябва да бъде посетено. Интересно е, че целият покрив на сградата е покосен от гръмотевица през далечния XVI век и именно тогава е заменен със запомнящия се сега в бароков стил.

praga

А да поседнеш на площада с траделник – типичния десерт, продаван на всяка крачка по улиците в ръка – е несравнимо удоволствие – слънцето винаги грее точно над часовника, летят гълъби, хората се снимат, и въпреки, че има толкова много народ, се чувстваш свободен и щастлив.

praga

Спускайки се по малките улички, неусетно водят до забележителния Карлов Мост, свързващ двата централни квартала на града – Мала Страна и Старе Место. Но не това е най-вълнуващото тук, а уникалната галерия от скулптури, извисяващи се от двете страни на моста, всяка, разказваща собствената си история, заобиколени от улични художници, продавачи, музиканти. Тук колкото и пъти да минеш, винаги ще попаднеш на различна програма, на различни картини, на различна музика. Бих прекарала цял ден тук, наблюдавайки скулптурите, водата, залязващото слънце, а нощем – нощем мостът става призрачно красив, загадъчен, в приглушена светлина разкрива кулите на нощна Прага. Красотата е несравнима, усещането – още повече.

praga

От другата страна на моста, по висок хълм се стига до Пражкия Замък. Пригответе се за доста изкачване на стълби, тъй като замъкът е на доста високо, но пък гледката от горе си заслужава – цяла Прага, облечена в типичния си червеникаво-оранжев цвят, с покривите на старинните сгради и кулите на дворците и катедралите, сякаш извадени от приказка за граф Дракула, потъва в слънчевите лъчи по един особено докосващ сетивата начин – така че да ти се иска да поостанеш още малко, потапяйки се точно в този пейзаж. За мен Пражкият замък е един от най-големите, които съм посещавала – дали, защото краката вече доста ме болят или защото е разделен на много и различни сгради и помещения, но обиколката ми продължава повече от два часа. Пред огромните му порти, които ме посрещат досущ като в някой филм за принцове и принцеси, са наредени конници в празнични одежди, които сякаш пазят портите. Тук наистина всичко те пренася назад във времето като вълшебен пясъчен часовник!

praga

И точно по същия начин го прави и спиращата дъха катедрала “Свети Вит” със своята уникална архитектура, която трудно може да бъде описана. Такава архитектура се диша, тя се поема със сърцето и сетивата, така че да я усетиш, защото само така може да те докосне. И да я запомниш. Строежът й е започнат още в далечния IX век, а архитектурата е почти изцяло в моя любим готически стил – онзи от вълшебните приказки с дъх на малко мистика и страховитост, но и с лек барок, наложен през Ренесанса.

praga

Всъщност, катедралата е забележително място, което задължително трябва да бъде посетено, ако се изкачите до замъка. Забележка – можете да се разходите по улиците на замъка без да се заплаща вход за него, както и да видите катедралата, но ако искате да влезете вътре, ще ви е необходим билет.

praga

След като сме се потопили в красотата, която “Свети Вит” ни подари, не ми остава нищо друго, освен да се отдам на прекрасното слънце и да се насладя на разходката из улиците на замъка. На една от табелите забелязвам надпис, че това наистина е най-големият древен замък в света! Е, краката не ме болят по-малко от тази новина, почивам за малко и се спускам отново по стръмните стъпала.

praga

Видяла съм почти всичко, което исках от Прага, отново се потапям в атмосферата на Карлов Мост, този път той вече леко заспива със залязващото слънце, по-тихо е и има по-малко хора. Решавам да се спусна под него, където са разположени десетки малки ресторантчета, както и сергии на улицата, от които мирише уникално вкусно. Грабвам чаша греяно вино с аромат на канела и с вкус на мед и още нещо, отпивам глътка, която стопля цялото ми тяло и се впускам в разходка из нощна Прага.

praga

Градът, който през деня изглежда мистичен, нощем изглежда призрачен. Пълно е с хора, но цялата загадъчна атмосфера на леко осветените в приглушено жълтеникаво сгради, те обгръща с едно особено докосване, което отново има своята история, отново има своята приказка, която иска да ти разкаже. И точно там, сред тези усещания, са всички тези малки ресторанти с малки, китни масички, с още по-китни цветя, наредени по тях, около тях, с шарени покривки и тиха музика, с вкусни ястия, от които ти се иска да опиташ всяко едно по възможност, с усмихнати хора, с вкусна бира.

praga

В центъра на древния град, животът е толкова особено приятен, толкова потопен в една топла атмосфера, че ми се иска отново и отново да се връщам там и знам, че никога няма да ми омръзне…