Грациозната дама, която ще ви представиме тази седмица, е Анита Райкова. Някои от вас, господа, може да я знаят под името Виктория, защото това й е тайният псевдоним, когато някой много впечатлен от нея на парти, решава да се запознаят. Анита може и да сте я виждали и по BTV новините, която несигурно твърди пред камерата, че е за „БСП-то???“, защото след луд купон с „другото Ани“, решават да хванат контрапротестният влак на партията, за да се присъединят към протеста #ДАНСwithme. Тази случка обиколи целия Интернет. Нейни блог постове, които са много пъти пълни със саркастична критика и самоирония, също можете да намерите публикувани из медиите.
В началото на тази рубрика ви обещахме интересни персонажи. Е какво по-интересно „Момиче на седмицата“ от Анита, която на 14 години е публикувала първата си книга, на 16 е с няколко спечелени корони от конкурси за красота, на 18 е обиколила целия свят. Като малка Ани е искала да стане „Клаудия Шлифер“ и „Анбинтурентка“, осъществила мечтите си от рано, тя сега се е отдала изцяло на любовта и работата.
LZ: Ако трябва да представиш себе си като герой от книга, как би се описала?
– О, това е много лош въпрос, защото аз се губя в литературата, която чета, тъй като скачам в различни посоки! Чета ужасно много класика и исторически романи, но залитам силно и по философия и психология. Философи като Кант, Шопенхауер, Юнг, Ото Грос, Хегел, Киркегор… Те промениха цялостното ми мислене тотално – от части, освен, че съм почти абсолютен анархист и нихилист, май от части съм и дадаист. Като цяло най-големите ми и искрени любови са били от страниците на книги, но най-чистата и съкровена, която съм изпитвала беше към Хийтклиф от „Брулени хълмове“. Чела съм я толкова пъти, докато съм изпаднала в поредното си меланхолично настроение, че мога да я рецитирам ред по ред. Съответно се изживявах дълго като неговата възлюбена Катрин. Но не ме вълнува толкова тяхната трагична любов, колкото деструктивното им съчетание от характери. Другата ми любима книга е „Анна Каренина“. А за да ми стане любима дадена книга, трябва да съм открила себе си в нея. Така че, ако трябва да бъда герой, аз съм някакво странно съчетание между Хийтклиф, Катрин и Анна със саркастично-аналитичния ум на Сергей Минаев.
LZ: В блога си пишеш къси разкази озаглавени „Тя“. Коя е „Тя“ и защо винаги е толкова меланхолична?
– Тя е тя. Тя е буря от емоции, едновременно страда от липса на такива. Коя е тя? Оставям това на въображението на читателите си.
LZ: Кое е последното най-забавно нещо, което ти се е случило?
Обикновено, главен съучастник в моите пакости ми е Анелия Крумова, която също беше „Момиче на седмицата“ в сайта. Заедно отвличаме влакове, продаваме прасета на хората по заведенията, празнуваме всяка събота рождения си ден, поразяваме с гръмотевици и куп други забавности. Кое е най-забавното от всички ми е много трудно да определя, понеже всяко едно от тях е колосално!
LZ: Могат ли високите момичета да носят токчета?
– Да, определено, да! Дълги години бях депресирана от ръстра си, понеже аз съм висока 182 см и носех само кецове. Е, още ги нося, но в един момент просто спря да ми пука и станах момиче, както майка ми се изрази последно.
LZ: Как се справяш ти с този проблем?
– Единственият ми проблем е, че трудно си намирам номер. Което ми напомня, че другата седмица ще ходя на пазар, точно за обувки.
LZ: Кое е нещото, което винаги може да освежи визията в последния момент?
– Аксесоари, аксесоари и пак аксесоари! Май са се превърнали в мой отличителен белег, защото аз нося предимно музикални такива. Имам всякакви видове музикални обеци, гривни и колиета ноти, касетки, китари, касетофони и други подобни. Живея за музиката и ми личи от километър!
LZ: Коя е дрехата, която би носила винаги, даже ако стане демоде?
– Фрак! Въпреки че той няма как да стане демоде. Имам си червен такъв и го обожавам!
LZ: Имаш много цветен и разнообразен гардероб, защо реши за нашата фотосесия да донесеш само бели дрехи?
– Бялото е символ на нежност и чистота. Любимият ми цвят е. Другият е агресивен – червено. Предполагам, че сутринта се събудих в бяло настроение, не беше умишлено.
LZ: Какво преобладава в гардероба ти?
– Напоследък рокли и сака. Сакото за мен е универсалната дреха. Можеш да направиш невъзможно съчетание с него и пак да изглежда добре! Стига да няма пайети по теб (смее се).
LZ: Къде може да те срещнем най-често?
– През деня в парка с книгата. Напоследък се зарибихме с компанията и по бадминтона, така че пак там. А вечер, където има добро хаус парти, значи там съм и аз. Ако не ме откриете в хаус клуба, значи съм на караоке.
LZ: Каква трябва да бъде модерната жена?
– Независима, успяваща, но преди всичко жена!
LZ: Как си представяш да изглеждаш на стари години?
– Хубава, голяма вила край морето, аз облечена с красива бяла и феерична до земята рокля и лилава шапка с широка периферия. Люлка на верандата, до мен любимият ми мъж и децата с внуците на гости, продължаващи семейния бизнес, от който със съпругът ми вече сме се оттеглили.
LZ: Коя е музиката, която винаги те кара да танцуваш?
– Няма нищо по-добро от качественото техно и доброто старо черно! Нека наблегнем на старо!!!
LZ: Какво слушаш напоследък?
– Напоследък тибетска музика. Успокоява ме и премахва стреса. А и чудесно се връзва с йога практиката ми.
LZ: A с каква мелодия звъни телефонът ти?
– Feder – Goodbye
LZ: Кога последно си направи селфи?
– Не помня. Според мен, за да си направиш селфи се изисква специална квалификация, примесена с голяма доза талант. Неща, които аз не притежавам и не ги умея изобщо 🙂
LZ: В колко социални мрежи/платформи можем да те открием?
– Първо Twitter, после Facebook и след това всички останали (смее се).
LZ: Какво би посъветвала тези, които не използват Туитър и го смятат за объркващ?
– Да стоят далеч от него. Явно не са пораснали достатъчно за там.
LZ: Какво би пожелала на нашите читатели?
– Да си изберат да бъдат щастливи. Защото това е щастието. Избор. 🙂
