И понеже смехът е здраве, искаме да ви заразим с няколко смешни и забавни цитати. Прочитайте ги винаги, когато искате да си оправите настроението или ви е доскучало. Вдъхновявайте се за повече добро настроение всеки ден и не забравяйте, че усмивката е най-добрият грим, който можем да носим.
Смешни и забавни цитати от книги
***
„— Били, момчето ми, какво правиш тук?
— Ами к’во, по дяволите, си мислиш, че пра’я?
Точен въпрос, като се имаше предвид, че Били седеше в тоалетната.“
– Патриша Гафни – „Крадец на сърца“
***
„Ако обичаш нещо, пусни го на свобода. Ако го сгази кола, значи не ти трябва.“
– „Алф“
***
„Излиза, че все пак Земята се върти. И че като се напиеш, трябва да се заземиш, за да не ти става лошо от центробежните сили.“
– Иво Сиромахов – „Дневници и нощници“
***
„Едри сълзи потекоха по бузите му, измиваха мръсотията и откриваха долния слой мръсотия.”
– Тери Пратчет – „Нощна стража“
***
„Боже, Боже, колко е необикновено е всичко днес! А вчера си беше съвсем постарому. Питам се дали пък през нощта не съм се променила. Чакай да си помисля – като се събудих сутринта, бях ли същата? До колкото си спомням, май се почувствам малко по-различна. Но ако не съм същата, възниква втори въпрос: „Да му се не види, коя съм в действителност? Хм, това е най-голямата загадка!“
– Луйс Карол – „Алиса в страната на чудесата“
***
***
„Българският любовник е като българския революционер – в началото много речи, много приповдигната подготовка за въстание, но като избухне въстанието единствения неподготвен е той! Българската любовница започва като Геновева, а завършва като….Многострадалната Геновева“
– Александър Секулов
***
„Събирането на данъци, господа, в голяма степен прилича на млеконадоя. Номерът е да изстискаш максимално количество мляко при минимум мучене.“
– Тери Пратчет – „Мажете хляба от страната на маслото!“
***
„Кофициентът на интелигентност на разгневена тълпа е равен на коефициентът на най-тъпия, разделен на броя участници“
Тери Пратчет
***
„Гадно е да остаряваш… но пък винаги има бира.“
– Джеймс Ролинс – „Карта от кости“
***
„- Ами кой ще плати? – попита неспокойно кръчмарят. – Главичката, виното…
– Вярваш ли в другия живот, Симоне Киренеецо? – запита го Петър.
– Вярвам, божем.
– Е, давам ти дума, ако щеш, ще ти я дам и писмено, там ще ти платя.
Кръчмарят се почеса по куфалницата си.
– Какво? Не вярваш ли в другия живот? – възкликна строго Петър.
– Вярвам бре, Петре, вярвам, ама не чак пък толкова…“
– Никос Казандзакис – „Последното изкушение“
***