Развлечения

Стихотворения за есента – поезия от български автори

34views

stihotvoreniq za esenta

Стихотворения за есента, които носят усещане за меланхолия, тъга и носталгия могат да докоснат онези кътчета на човешката душа, които често остават скрити от очите на околните. Есента е сезонът, който следва след горещото и изпълнено с безумия и радости лято, а следите от жарките слънчеви лъчи остават отпечатъците си върху червено-жълтите листа. Аналогията в повечето стихове за есента е за изпепеляващата любов, след която листопадът, мъглите и ветровете са като спомени за близкото минало. Настъпването на старостта и сбогуването с младостта също е тема, върху която се твори в тази поезия.

В различните стихотворения за есента всеки може да открие по нещо за себе си; нещо, което да кореспондира с душевното му състояние и което да слее с настроението, което носи със себе си този сезон. Изкуството има способността да се възприема по различен начин от отделните индивиди в зависимост от тяхната душевност, емоционалност и интелект. Именно това го прави толкова ценено. Когато прочетеш думи, написани от непознат, които изразяват точно онова, което чувстваш, ти сякаш усещаш неговата съпричастност и разбираш, че не си сам. Чувстваш, че сякаш някъде има някой, който те разбира, който чете душата ти и знае точно какво изпитваш. Понякога това е достатъчно, за да получиш търсената утеха. Без обяснения. Без разкриване. Без опасност да останеш неразбран или уязвим.

Предлагаме ви колекция със стихотворения за есента от няколко български автори, които се надяваме да ви харесат. Желаем ви приятно четене на есенни стихотворения.

 

Стихотворения за есента

Дали да сегна да откъсна
последния останал лист
на тази есен късна?

О, дни, изнизани мъниста,
в калта на пътищата разпиляни,
и вие, вечни, живи мои рани…

Не ме научихте на нищо
и нищо може би не струвате,
щом още мога да сънувам
и в сънищата си да вярвам – …

… и връз измамите изнищени
да мятам златната совалка
с новоизсукана надежда.

Елисавета Багряна

*****

Капят тъжни, есенни листа,
нежен спомен за младостта.
Красивата есен нежно прошепва,
и страстта й в сърцата ни отеква.

Нежна, любовна песен,
отровната песен за тази есен.
Нима само спомен е за нас любовта,
или казано просто – това е била младостта.

Радина Чилева

*****

Тази есен, както всички други,
идва с листопади и мъгли.
Но когато вятърът задуха,
сякаш думи в стихове реди.

Може би отлитащите птици
пишат по небето – с крила.
Може някой в обич да се врича,
срещнал като чудо любовта.

Тази есен е като момиче:
гледаш ли го с влюбени очи,
то изглежда много по-красиво.
И сред зима пролетно цъфти…

Елица Ангелова

*****

Късна любов –
Есенна
Като лист пламнал
От
последния лъч
На остарялото слънце
В
очакване
Да го обрули
студа.

Късна любов –
Като
полъх на лято,
На страсти горещи
И
сладки мечти…
Закопняло сърце –
За
щастие
Уморено от
стари рани.

И вкопчил устни
в стеблото –
Живот
Като молитва последна
Към
Бога
Като последно причастие
И
благослов.

Късна любов –
Есенна…

Екатерина Радева

*****

Есенна любов

Още пари огънят ти на ръката,
макар, че приятелски ти я подаде.
Нима не разбираш, грижовна съдбата
е съхранявала дълго твойте криле…
Полети към мечтите отново обичан!
Времето за теб деликатно ще спре,
да потърсиш парченцето вяра,
прибрано отдавна в едно чекмедже,
а тя на прага търпеливо ще чака –
помъдрялата, зряла, късна любов,
скрила в есенна пазва – пролетен зов…
Тя идва веднъж и веднъж си отива,
бавно във времето със звездите се слива…

Диана Славова

*****

Есенни думи

Уморена съм.
Търся си шнолата
от косите букет да създам.
Харесва ми да съм гола.
Подай ми роклята. Тя е там.
Имам само добри намерения –
да ти бъда докрай интересна.
И в очите ти търся спомени.
Уморена съм.
Вече съм есенна.
Но не значи, че в гръб съм студена,
че съм влюбена в самотата си.
Само малко съм неуверена:
дали съм още за теб Жената?
Защо стоиш с тая рокля в ръцете?
Обичам те…
Само малко е хладно.
Светлината под ъгъл разсича
на две голотата ми жадна.
Уморен ли си?
Есен е.

Биляна Попова

*****

Там някъде, далеч от мен си ти
и моят глас до тебе не достига.
Бледнеят в сумрак твоите черти,
като прочетена отдавна книга.

На лятото заглъхва песента,
звучала в дни на радост и на мъка
и властната царица – есента,
на моя тих прозорец ще почука.

Под плисъка на есенния дъжд
дърветата приведени ще плачат
и просто ще почувствам изведнъж
как всеки спомен ми отнема здрачът.

Макар да бяга радостта от нас,
не ме поглеждай тъжен и посърнал!
Усмихвай се, за да повярвам аз,
че лятото отново ще се върне!

Десислава Гацева

*****

Есен

Как е тъжна наоколо златната есен,
Сякаш тя е самата ми тъжна душа,
Като някаква тъжна прекъсната песен,
но която не мога в мен да заглуша.

А сърцето ми вярва във теб и живее
с невъзможната обич по тебе – уви!
И затуй като тъжен рефрен в плач то пее:
„Забрави! Забрави! Забрави! Забрави!”…

*****

Есенна авантюра

Днес е, днес е първи ден от есента,
в парка искам себе си да заведа.
Слагам веднага по-топли дрехи
и там съм докато се усетиш.
Както бързах и изведнъж,
започнах бавно да крача надлъж.
Вървя и вдишвам дълбоко сега,
аромат есенен и ще полетя.
Красива е пътеката, осеяна с злато,
а листата си шумоликат мило и сладко.
Наслаждавам се на всяка стъпка в тоз час,
мисля си и си тананикам в захлас.
Кестенчета събират децата,
радват се на природата на красотата.
Хоп, и докато се усетя тази есен,
денят стана още-по интересен.
Момче красиво минава
и щедро усмивки ми раздава.
Спря се и ме погледна,
„Госпожице, може ли при вас да седна?“
Аз онемях, какъв хубавец,
а разговорът мина на шест.
Изпрати ме после той до дома,
а сърцето ми биеше докато заспя.
Ах, тази есен красива и дива,
и моята съдба направи по-щастлива!

Габриела Георгиева

 *****

Есенно желание

Красива е златната есен,
дарила ни с ласка без край.
Ятата отлитат със песен
Далече, към южния рай.

Със тебе останахме двама
И чакаме нов топъл ден.
Извън теб за мен нежност няма.
Ела си! Ела си при мен!…

Таня Варадинова

*****

Есенен сън
На уговореното място срещнахме се пак
и цветето в ръката му отново беше знак.
Нашата любов все още се държи
и с бавни крачки той се приближи.
Целуна нежно моето лице
и поднесе розата със две ръце.
Погледнах го със поглед упоен
и го прегърнах силно, с дъх до болка затаен.
И знаех – чувства ги и той,
пеперудите в стомаха си безброй.
Краката ни – омекнали са те
от таз любов като по филмите!
Но силен вятър пак се появи
и лицето ти красиво той изтри.
Припомниха листата, че дошла е есента,
а с нея заличава се и любовта.
Отворих бързо аз очи
и разбрах, че само сън си ТИ!

Ива Костова

*****

Художник
или есента
ме облече в оранжево? –
по детски наивно.
И препускам за някъде
за никъде… всякъде…
яхнала спомена
за твоето – мое лято.

Таня Димитрова

*****

Есен и любов

Толкова е топло,
мило и красиво
като силна, знойна
весела любов.

Да, есен вън е,
но сърце ми тръпне
с нежни, топли
есенни цветя.

Да, досети се
мой приятелю
любовта е силна
като златния сезон.

Ана Съркьова

*****

Есенна разлъка

Не Любов, с теб не искам да споря,
зная тръгваш по моя вина,
нямам думи сега да те моля,
нито мога със вик да те спра!

Ти дойде в пролет бяла и нежна,
и протегна към мене ръка,
аз се вкопчих – усетих „Последна
тя ще бъде за мене сега!“

Лято бурно със теб изживяхме,
но страхът някак свил се във мен,
в този огън, във който горяхме –
знаех, идва последният ден!

Ето есен е, сива и тъжна,
ти Любов взе от тази тъга,
в тази есенна сива ненужност,
пусна моята малка ръка!

Мария Георгиева

*****

Листопаден спомен

Преплетохме ръцете – клони,
трептяха чувствата – листа.
Безмълвно сляхме се във ствола
отвъд реалност и мечта.
Без дъх потъвахме до корен,
поели глътка красота…

Танцуващ листопаден спомен
оголи щедро паметта.

*****

Зелена есен

Виж липовите листица –
не знаят есенна умора!
Ноември вече е сега,
а цветно-златен е простора!

Безброй дървесни сърчица
в зелена лудост още греят!
Да ги отбрулят в самота
дъждът и вятърът не смеят!

Вълшебна есенна гора –
тя цяла шепне твойто име!
Щом буйне майска резеда,
в прегръдките й целуни ме!

Дори да минат сто лета,
навеки в нея остави ме!
На този ден ти пак така
с магия-обич събуди ме!

*****

Есен с теб

Толкова си слънчев –
искам тази есен
да бъде цялата
за теб и мен!

Толкова си нежен –
бих ти дала смеха си,
всяко цвете,
всеки Божи ден!

Толкова си чуден –
сливам се с безкрая
на думите ти
в приказния плен!

Толкова те търсих!
Искам да те имам
миг един поне,
но миг благословен!

*****
Есенният кръговрат на живота

Тихо вятърът отронва
последните листенца звезден прах,
а някъде далеч по небосвода
преплитат се усмивките на влюбени и детски смях.

И тъй прекрасно падат есенни листа,
тъй както падат листите от календара
и отминава тъй годината една,
а през прозореца наднича капчица роса.

А под вековния дъб, застанал там на кръстопът,
една девойка кротко изплаква си очите.
Заминал бе любимият и на далечен път,
оставил спомените да бушуват край мечтите.

Последно „Сбогом“устните изричат,
незнаен път ги чака двама на далеч,
И както пред олтара двамата се вричат,
да се завърнат някога, да се обичат.

Но дали съдбата им ще бъде благосклонна,
да дари момичето с любимия и за напред,
не бързай ти, читателю, и не пропускай даже ред.

Редяха се годините безброй,
и след всяко лято падаха листата на дъба вековен,
и всяка есен едно момиче там стоеше,
във вярност се дълбока тя кълнеше.

Оставаше до късен мрак да чака във нощта,
да се завърне принцът на нейната душа.

Но той така и не се върна!
Останала й бе тъй вярна само самотата,
а далеч от тук лястовица бяла,
размахва си в захлас крилата.

„Не плачи, девойко, не плачи.
Не си загубила ти красотата на кехлибарените си очи!“
И всяка есен тя размахваше прекрасните коси от злато,
поглеждаше към небосвода и спомняше си за отминалото лято.

Един-единствен спомен раждаше се във гърдите,
онзи за момчето, което озаряваше й дните.
Ала днес стоя сама под клоните на този тъй огромен дъб,
поглеждам със лазурен поглед необятното поле,
ала нея няма я, не ще се върне, вече НЕ..!

От руса хубавица с очи изпълнени с живот,
превърнала се бе в старица и
отиде си от тук, посвещавайки ми само една
огърлица.

Навярно някога подарък тя била е,
от нейния любим, а днес в ръцете мои се катае,
последния подарък скъп.

Преди години, преди завинаги да си отиде,
тя седна и ми проговори с нежен глас:
„Момиче мое, малко и красиво,
един дар ще ти оставя от време тъй неизлечимо.
Пази го като своите очи, а аз, прекрасна моя,
от горе ще те гледам, запомни!

И като бяла лястовица в твоя ден ще се явя,
защото съм ти баба, защото моя внучка си една.“

И спомних си историята на момичето със златните коси,
не беше тя случайна хубавица,
историята не сновеше от лъжи.
А беше истинска история на любовта,
тъй както истински пред мене е света.

Отроних аз една сълза, и падайки върху земята черна,
чух глас на птица бяла, извисила се в нощта.
Погледнах и не вярвах, тъй странно ми се стори всичко онова.
Но беше истина си спомням аз сега,
когато предавам огърлицата в ръцете на мойта мила дъщеря.
Подаръкът от вярната на дядо ми жена.
И освен старинната си огърлица, тя бе й подарила
и кехлибарените си очи, за да я пазят,
за да живее, изпълнена с надежди и мечти.

Грациела Иванова