Рубрики

Момиче на месеца: Елица Стойчева

 

momiche na meseca elitsa stoycheva

За месец март момичето, което ще ви представим в месечната ни рубрика, е художествен деятел на свободна практика с многообразни интереси и твърде много идеи. Има изключително нежно излъчване, фин изказ и обширни мечти. Може да сте чели нейни пленяващи материали в Go Guide, Trend Magazine, Life@CITY Magazine, където тя е автор. Наред с това е PR на модния бранд Valeria Carlo и репортер в Code Fashion TV. Името й е Елица Стойчева и е нашето Момиче на месеца. Именно с нея даваме старт на женския месец с много изтънченост и креативност, преплетени с доза чувство за хумор. Убедете се сами. Приятно четене!

momiche na meseca elitsa stoycheva

LZ: С какво настроение посрещаш Баба Марта?

– Посрещам я с нетърпение. Бабите винаги са готини, духовити и има с какво интересно да задоволят журналистическото ми любопитство. А и щом дойде март сме още един месец по-близо до по-топлото време, което винаги ме вдъхновява повече.

LZ: Бяло или червено?

– Ето тук ме затруднихте. Като цяло бяло-червената комбинация не е аутфит, достъпен за всеки гардероб. Трудна е за съчетаване и лесно може да допуснем моден гаф с нея. Аз лично харесвам комбинацията между червено и златно, което може леко да се разсее с бяло. Но отново съчетавам всичко с огромно внимание.

LZ: За месеца на жената обикновено казват, че е много капризен. Ти самата капризна ли си и към какво?

– Мога да лапам блажни картофки с пръсти, мога и да се храня с лява ръка. Зависи от обстановката, компанията, дори настроението. Капризна съм към всичко, което правя. Може би много жени бъркат хленченето с каприз. Аз по-скоро съм взискателна и то на първо място към себе си.

momiche na meseca elitsa stoycheva

LZ: С какво обичаш да се глезиш?

– Сън! Винаги щом мога, по много и после едно котешко излежаване. Приказка.

LZ: Коя е най-честата дума, с която те определят близките ти?

– Ангажирана. Факт е, че пилея енергия в много дейности и често не ми остава време за най-близките ми хора. /Признах си и в писмен вид :)/

LZ: Ако цитирам Джордж Хърбърт: “Най-доброто огледало е истинският приятел!”, то ти в кого би се огледала?

– Сигурно няма да повярвате, но много обичам да наблюдавам непознатите. Може би някои от „жертвите ми“ на съзерцаване са ме помислили моментално за луда и са премествали поглед от мен мигновено. Но в кого да се огледам? Нали всеки човек, с когото се разминавам днес е част от моята България. Не мога да не се интересувам как живеят себеподобните ми в нея.

momiche na meseca elitsa stoycheva

LZ: Лесно ли поемаш критика и от кого тя би била най-безболезнена?

– Безболезнена критика според мен е пълен оксиморон. Ако критиката не те жегне, то тогава е просто злобно подмятане. Мога веднага да споделя коя е най-болезнената. Критиката на майка ми ме е заземявала многократно. Но тя стои в основата на всеки мой голям или по-малък успех.

LZ: Кое качество в себе си харесваш най-много?

– Чувството си за хумор. Умея и да се смея, и да разсмея 🙂

LZ: А кое… не чак толкова?

– Инатливата ми упоритост. Някои битки не заслужават непременно участие.

momiche na meseca elitsa stoycheva

LZ: Връщайки те назад, имаш ли спомен за първия ти написан текст и за какво се отнасяше той?

– Никаква идея. Но със сигурност съм го споделила във фейса (смее се). На Приятелите ми толкова много им беше писнало от моите статуси в стил и размер на фермани, че един по един ме съветваха вместо да спамя стената, да ги изпратя на някой сайт, вестник или каквото там намеря. И така започна всичко…

Сещам се за първото ми интервю. Направих го в Берлин с Николай Тонков, създателят на изумителната платформа Like. Bulgaria. Хвърлете по едно око, ще останете доволни, че има и такива българи. И то не само около 3-ти март 🙂

LZ: Можем ли да кажем, че думите са вид любов? Всъщност, какво са те за теб?

– Думите – това съм аз. Именно способността ни да говорим ни прави по-различни от всички останали твари.

LZ: Кога пишеш най-често? Какво ти влияе най-силно?

– Колкото и банално да звучи – ежедневието. Не умея да пиша за фантазии. Ако не ми мине през душата, не минава и през клавиатурата ми. Намокрят ли се очите ми при последния ред, четенията след това задължително валят. Това е барометърът ми за кликове.

momiche na meseca elitsa stoycheva

LZ: Любимо четиво?

– Много обичам пресата. Новинарче съм. Още от началното училище гледах новините с фамилията при това доброволно. А за разтуха много харесвам списания, от които има какво да научиш. Сред българските “L’Europeo”, “Биограф”.

LZ: Коя е най-добрата компания на една хубава книга?

– През зимата със сигурност гадже, което да ти топли краката, докато четеш, а за лятото – чаша розе и бучка лед са достатъчни.

LZ: А на една жена?

– Винаги нейната сила. Глупаво е да разчиташ на сили извън себе си. Не си падам и по теорията за половинките. Едва, когато функционираш като цяла завършена система, успяваш да срещнеш по пътя друга такава и да живеете като идеални партньори.

momiche na meseca elitsa stoycheva

LZ: Кое намираш за най-досадно от всичките ни женски ежедневни дилеми?

– “Той сега защо не пише, сийнал го е. И нищо.” “А ако си сложа гърди, ще имам ли повече лайкове“… И други такива въпроси, които са нормални за годините на пубертета.

LZ: Готов и спретнат аутфит от предната вечер или 5-минутна комбинация в последния момент?

– Много, ама много ми се иска да е готов и спретнат аутфит от предната вечер, обаче, откакто не живея при мама и тате, има – няма вече седма година, все съм забравила я за пералнята, я да изгладя и всичко се крепи на онези екстремни 5 минути, но пък така засилвам креативността си 🙂

momiche na meseca elitsa stoycheva

LZ: Рокля или панталон?

– И двете.

LZ: Обеци или колие?

– Определено обеци.

LZ: Бюти трикове?

– Опитвам се да избягвам бялата козметика. Да използвам все повече продукти за лице, тяло, коса, нокти и т.н. на основата на масла или просто чисти масла. Иначе нищо специално. Редовна йога и супички.

LZ: Ако е цвете, то да е…?

– Слънчоглед.

momiche na meseca elitsa stoycheva

LZ: Ако е любов, тя да е…?

– Върховна!

LZ: “Светът е книга и тези, които не пътуват, прочитат само една страница”. В този ред на мисли, колко „страници от света“ си прочела?

– Пътуванията са най-голямата ми зависимост. След писането. Почитател съм обаче на онези пътувания, които траят по поне 5-6 месеца, в които можеш да поживееш на определено място и да го опознаеш. Студентството ми даде възможност за много прочетени страници. Учих и в България, и в Германия и във Франция и обикалях навсякъде до припадък и скъсване на кецовете. Та надявам се да ми предстоят още много изминати километри по суша, въздух и вода 🙂

LZ: Поле от мечти или една съкровена?

– Мечтите са голям проблем. Моите винаги са твърде.. как да се изразя – глобални! Ето сега веднага се сещам как си мечтая поне един ден да няма боклуци по улиците от обичайния ми маршрут и злосторниците, които оставят гадостите си около кофите, да се научат поне да не цапат. Мечтая си да събираме разделно, да се рециклира. Безумно много се изнервям, когато искам да изхвърля нещо и кофа няма или прелива. А това дали ще стана голям писател, журналист и/или телевизионер.. това е просто работа, която ме кара да се забавлявам, да се чувствам полезна и ако я върша добре, то всичко е наред 🙂

momiche na meseca elitsa stoycheva

LZ: За финал ще ни напишеш ли нещо.. дори да е кратко?

– Тъй като заговорихме за пътешествия и веднага ми се запали керосинът, а и не вярвам, че само през февруари е удачно да се обичаме и да пътуваме, ето нещо отново любовно:

Хубавата любов е като един пълноценен самолетен полет.
Тя е излитане.
Залепя те за седалката, ушите ти шумят, гравитацията се променя,
Челото се поизпотява, пилотът говори, дишането се учестява,
Дочуват се и леки стенания, а за да запомниш пътуването в детайли-
Появяват се и тук-там поклащания и лека турболенция.
Хей така да разтърси екипажа!
А ако успееш след всичко това да преживееш и леко и
отпускащо кацане,
то тази авиокомпания наистина е твоята 🙂