Реклама

Мечтай със Стефана: Единбург

единбург

Младата писателка Стефана Белковска, която ви представихме в рубриката ни “Момиче на седмицата” се съгласи да споделя с читателите на LAZARA някои от своите най-вълнуващи пътешествия по света.

Реклама


Ето защо стартираме рубриката “Мечтай със Стефана”. Вече публикувахме нейните “Пътуване към мечтите”  и “Да се намериш в пустошта” и сме сигурни, че те са отворили апетита ви за още вълнуващи дестинации. Усетете света през нейните очи и почувствайте емоциите, които е породило в нея пътуването й до Единбург.

Колко пъти можеш да се връщаш там, където си оставил мечтите си – Единбург

единбург

Има и такива дни – дни, в които просто ти се иде да избягаш някъде много надалеч. Беше точно един от тези дни. И така и направих – загърнах се в червения шал и се отпуснах в седалката на самолета. Навън капчиците дъжд падаха по стъклото, а вятърът ги размиваше почти веднага след като едва бяха успели да нарисуват нещо. Затворих очи и се унесох в съня.

единбург

Изведнъж ми стана горещо, някаква топлина галеше лицето ми. Погледнах навън и не можах да повярвам – високо над облаците нямаше и помен от сивия ден долу на земята. Слънцето блестеше в очите ми и ме топлеше. А долу красиви зелени планини се сливаха с безкрайно море. Като малко дете се залепих на стъклото в желанието си да попия повече от тази гледка, която се сменяше изключително бавно, като на забавен кадър, докато самолетът се снижаваше.

единбург

Шотландия. Страна от приказките. Далечна страна. Непозната страна. Мечтана страна. Красотата на Единбург от високо е неописуема. Тя е усещане, което не може да бъде описано просто с думи. Емоция, която ме кара да искам веднага да сляза от самолета и да хукна из тези зелени поля към синьото море. Бързо излязох от летището, бързо се настаних в хотела, бързо се спуснах към центъра, нетърпелива да се запозная с емоцията, която ме дърпаше като магнит.

единбург

И така – здравей, Единбург! Павирани улици, увиващи се около търговските сгради, между които обаче на всяка крачка надникват готически постройки, малко катедрали, затънтени пъбове, улични лампи със закачливи орнаменти. Между десетките автобуси потраква и трамвай, който по-скоро прилича на метро. А отгоре слънцето пече в цели 30 градуса. Знам, че съм късметлийка, защото горещото време тук не е често срещано явление и безкрайно щастлива от този факт, свалям якето си и се отправям нагоре към хълма, за да стигна до Единбургския замък.

единбург

Била съм в много замъци. Обичам замъците, те ме зареждат с една неописуема енергия, пренасят ме в едно друго пространство, където забравям за всичко и някак си намирам себе си. Единбургският замък е на върха на хълм, до който се стига по т.нар. Кралска миля.

единбург

Не ми трябва много време, за да разбера защо я наричат така. Атмосферата наоколо е заразителна. Слънчевите лъчи си играят между пролуките на сградите, рисувайки линии по кралската миля, която иначе е попита в сянка.

единбург

Паваж, готически прозорци на затънтени старинни сгради, от които гледат наредени ретро фотографии, магазини за облекла от висококачествена вълна и един уличен музикант, който свири на гайда, а мелодията му се разпростира по цялата дължина на улицата и съм убедена, че ако затворя очи, мога да си представя как ме возят в карета и как чувам потракващите копита на конете по същия този паваж, по който стъпвам сега.

единбург

Мирише ми на кестени и някакъв човек с дълбок шотландски акцент ми предлага някакво типично местно питие. Усмихвам се учтиво и се чудя каква е тази кула от дясната ми страна, точно там, където момчето свири на своята гайда. Влизам, а отвътре ме лъхва хладен въздух, такъв, какъвто не бях чувствала от преди часове, когато излетях от Лондон. Катедралата е внушителна – Готическите арки спират дъха ми, а статуите, които ме наобикалят сякаш са живи.

единбург

Красиви лица, нежни пръсти – изваяни са до последния детайл. Посядам за малко и докосвам каменната колона, за да усетя повече емоциите, които бушуват в мен и които, все още не разбирам. Пред очите ми неволно започват да се съживяват сюжети от филми за рицари, принцеси. Лесно е да ги видиш, лесно е да изключиш, че всъщност живееш в друго време. Леко замаяна от бушуващите емоции, излизам и продължавам нагоре и след минути се изправям пред каменните стени, които запречват пътя ми и ми подсказват, че съм пристигнала.

единбург

Замъкът е огромен, построен на нива, а до върха се стига само с катерене. Отгоре – отгоре обаче се вижда целия град. Същия този, който видях през самолета, но малко в по-близък план. И морето – морето в далечината. не бързам. Сядам на една пейка и решавам да изпия едно кафе, докато наблюдавам хората наоколо. И те не бързат. Туристи, местни, дори майки с деца попиват от гледката, която заобикаля в кръг каменните стени. усмихнати, благодарни на изгрялото топло слънце и те като мен, се наслаждават на глътката горещо кафе.

единбург

Вече няма и следа от настроението, с което излетях сутринта, не помня нищо от предишния ден, съзнанието ми диша заедно с чистия въздух и кожата ми попива всяка топлина от слънчевите лъчи. След кратка разходка из готическите улици, стрелките ми сочат нагоре към поредния хълм. Започвам да се чудя дали ми се катерят 150-те стъпала, описани на табелата, но все пак поемам дъх и потеглям отново нагоре. Не бях подготвена за Единбург, не знаех нищо за този град, не знаех какво ме очаква там. Не бях подготвена и за гледката, която се откри пред очите ми след като прехвърлих и последното стъпало. Тук всичко е зелено. В онова, особеното зелено, което гали сетивата и те кара само да се чувстваш в пълна хармония. Пълно е с хора, но всеки нещо прави – някой са дошли на пикник, а други се разхождат, трети просто седят на тревата, загледани в хоризонта.

единбург

Огромният Calton Hill се издига пред мен, а през него слънчевите лъчи минават и си играят с орнаментите по постройките. Има само няколко сгради и просто един хълм. Приближавам се до замечтаните насядали хора и поглеждам заедно с тях – там, в хълмовете от зелено, които са безкрайни и се преливат един в друг, стои сгушен замък, а някъде зад него се усмихва морето в едно такова, особено, тъмно синьо.

единбург

Краката ми буквално се подкосяват от емоциите, породени от хармонията, красотата, баланса, спокойствието, които струят наоколо. И не само. Имах подобен пейзаж в сънищата си, сънувах го от дете – безкрайни хълмове в зелено, обляни в слънце и едно море. Мислех си, че знам кое място сънувам. Мислех го до днес. Колко пъти можеш да се връщаш насън там където са останали мечтите ти? Цял живот може би…Нямам избор освен да поседна. Сънувам ли? и как е възможно ако не, да съм виждала това и преди? Как е възможно този непознат град да изпълва сърцето ми така, както никое друго място досега? Как е възможно да чувствам толкова много емоции едновременно, че чак да се задушавам леко от тях?

единбург

Иска ми се да запомня момента, но в този момент разбирам, че аз го имам и че винаги съм го имала и никога няма да го загубя. И може би отново ще се връщам към него в сънищата си. Сякаш някой ме дърпа за ръката и ми казва ела и аз просто тръгвам в обратната посока, където слънцето залязва. Или поне така изглежда. Там, под цветните лъчи, цветно оживява града. Готическият град прелива в червеникава обвивка, в стотиците си върхове на катедрали, във вълшебна архитектура и улици, омешани между тях, в мостове, в река. Всичко се движи, живее, диша. На забавен кадър, на бърз кадър. Не е картичка, не е снимка. Повече от това е. Място е. Където съм оставила сърцето си. Някога, и аз не знам кога. Виждала съм го в сънищата си и съм тичала по тези морави, опитвала съм се да прескоча тези върхове. Мислех си, че зная това място, а не съм. Не съм до днес. Не го познавах наистина, но истински съм го усещала.

единбург

Има нещо, едно нещо, наречено хармония. Състояние, в което си ти, толкова си ти. Всичко наоколо е свързано с теб, допълва теб, изпълва теб. приседнах на тревата. Не се замислих дали е мокра или не. Това слънце беше странен – приличаше на залез, но бе толкова високо. Сякаш иска да залезе, но не иска да се раздели все още с града. За такива моменти съм благодарна. Не съм търсила пътя към Единбург, пътят ме намери сам. За да ми помогне за пореден път да открия себе си, за пореден път да разбера себе си. Слънцето залезе в полунощ. За да се смени с пълната луна. Нямало вълшебства ли? били ли сте някога в Единбург? Аз Винаги ще се връщам. Наяве. Или пък насън. Защото там, където си оставил сърцето ти, пътищата са винаги отворени.

единбург

Може да харесате и..


Реклама