Пътуване към мечтите

Реклама

durdle door

Представяме ви един увлекателен разказ на Стефана Белковска, която споделя с читателите на LAZARA какво е усещането да сбъднеш една своя мечта. Младата писателка обича да пише за нещата, които я вълнуват и да споделя чувствата и емоциите си в своя блог, а ние от редакцията имаме удоволствието да публикуваме нещо съвсем “топло” и създадено само преди няколко дни.

Реклама


Приятно четене!

“Пътуване към мечтите” от Стефана Белковска

durdle door

Някъде отвъд нашите земи има една различна Англия – не онази, която всички си представят, облята в дъждове, а онази, облята в слънчеви лъчи, безкрайно зелена и необятно красива. И макар, че Лондон е любимият ми град тук, днес реших да се спусна надолу, към безкрайните южни брегове, които не влизат в типичните туристически маршрути.
Преди около година попаднах на снимка в интернет, изобразяваща красив плаж, над който се извисяваше чудата скала. Тази снимка ме привлече толкова много, че мигновено поисках да отида там. Разтърсих се повече и за мое учудване, мястото бе на южния бряг на Великобритания, наречено Durdle Door. Година по-късно реших да поема дългия път от Лондон към Дорсет в търсене на моето мечтано място.

durdle door

Да пътуваш из Англия е красиво изживяване. Но да пътуваш в графствата около Оксфорд е незабравимо. Никога през живота ми не съм виждала подобно зелено – наситено, тъмно, обхващащо безкрайни поля, хълмове, които плуват един в друг, тук- там малки къщички и изоставени замъци. Не знам никакви подробности за местността, но ми е достатъчно само да я гледам през прозореца на колата и да й се възхищавам. Днес, слънцето ме посрещна, малко след като напуснах летището в Лутън и сега огрява красивата местност и тя изглежда още по-вълшебна. От време-навреме се появяват бели овце и напълно напомнят на пейзаж от някоя старовремска приказка. Има толкова много атмосфера наоколо. Пускам радиото на любимата станция и се унасям в историите, които ми разказват непознатите за мен земи.

durdle door
Когато наближавам към морето, се чувствам точно по същия начин, както когато пътувам към нашето море – знам, че е някъде там зад хълмовете и нямам търпение да го видя. Тук обаче не е така. Морето не се вижда от пътя. Оставям колата на висок хълм и тръгвам след хората надолу по полегата пътека. В далечината хълмът се спуска все повече и повече и когато приближавам, дъхът ми буквално спира. Високи скали, преливащи в бяло, се врязват в морето, което е кристално чисто, синьо-зелено и разбиващо се на съвсем леки вълни в пясъчен плаж. Всички гледат онемяли от високо, а аз просто присядам на ръба и се опитвам да запаметя тази гледка завинаги.

durdle door

Все още не виждам Durdle Door и предполагам, че трябва да повървя още мъничко, за да стигна. Поемам след хората и точно от другата страна на тази скала, се открива пред мен – най-красивата гледка, която някога съм виждала.

Скалата е придобила формата на порта, сливаща се с водата, вълните се разбиват тихо в каменист плаж, а слънцето минава почти през нея и свети точно в мен. Снимката, в която се влюбих преди година, изглеждаше точно така. Това е един от онези пейзажи, които нямаш нужда да обработваш с фотошоп, защото природата перфектно е изрисувала всичко до последния детайл. Прочитам набързо описанието на информационната табела и разбирам, че скалата е на повече от 100 милиона години и с нетърпение хуквам надолу по извитите стълби, за да се доближа повече. Хората наоколо, очевидно местни, носят на гърбовете си раници за пикник и палатки. Въпреки, че виждат за пореден път пейзажа, спират за минута и се вглеждат в него. На мен ми трябва повече от минута, трябва ми час, може би два, може би цяла вечност, за да осъзная, че на света цели 100 милиона години е имало подобно място.

durdle door

Зад гърба ми се издигат високите бели скали, а в подножието им има малки пещери, в които забелязвам, че са седнали хора. Вероятно прекарват нощите тук, близо до морето. Въпреки всички наоколо, мястото е тихо. Тук никой не говори или поне не говори силно. Дори децата си играят безмълвно наоколо. Присядам на камъните и се заигравам с тях, когато забелязвам, че са изумително шарени, сякаш нарисувани с четка. Всеки е различен, но всички са цветни. За първи път виждам такъв плаж.

durdle door

Вълните внезапно се разбунтуват и стават по-големи. Сещам се, че четох, че тук често се кара сърф. Някакви лодки преминават наблизо. Мисля си, колко ли красиво изглежда това място от там. Едно куче влиза внезапно в морето и излиза бързо, защото водата явно е доста студена. Въпреки това се връща отново и отново, а стопаните му се заливат от смях. Усмихвам се и аз – на кучето, на хората, на слънцето, на морето.durdle door

И въпреки, че е едва март и въпреки, че сме в Англия, въздухът е почти горещ. Надясно скалите продължават и погледът ми не може да проследи пътя им. Иска ми се да тръгна по тях, но забелязвам, че водата приижда доста бързо и на места вече става непроходимо. Но тази гледка тук е напълно достатъчна. Внезапно се сещам за това, че едва няколко часа по-рано кацнах от България. Преди да излетя в главата ми се въртяха хиляди мисли, имах дори и някакви проблеми за разрешаване. Сещам се за последните месеци, в които уж всичко ми беше подредено, сетих се и за моментите, когато се бях чувствала понякога тъжна. През цялото това време, това място е било тук. винаги е било тук. носило е точно тази енергия, с която ме залива сега. Имало е същия мирис на свободно море, същия полъх на нежен вятър, същия звук на разбиващи се вълни, същия вкус на мечти. В идеалната си красота, е носило само хармонията, която на мен понякога ми е липсвала.

durdle door

Пожелах си, много тайничко си пожелах, да запомня завинаги тази сцена, този пейзаж. Вдишах дълбоко от чистия въздух и заслушах още повече морето, оставих на вятъра да роши косата ми и впих пръсти още по-дълбоко в цветните камъчета. Исках да запомня всичко, да го запомня завинаги, за да мога винаги да се връщам тук. Винаги, когато пожелая. Винаги, когато спра да вярвам, че в света ми има баланс, винаги, когато загубя хармонията със себе си, винаги когато се усъмня в красотата на живота, да мога, да мога отново да бъда тук. Не знам дали успях да постигна всичко това, но със сигурност сбъднах една моя голяма мечта. И тя нямаше нищо общо с туристическите маршрути, тя беше просто една снимка на моят декстоп, тя беше просто всичко, за което мечтаех. Бе перфектна част от перфектната ни Вселена, от красивата ни Земя. Тръгнах си с благодарност нагоре към хълма, обръщайки се няколко пъти назад.
Благодаря за любовта, Durdle Door…..

Още от творчеството на Стефана Белковска може да прочетете тук.

durdle door


Реклама