Реклама

Пътуване към мечтите

durdle door

Представяме ви един увлекателен разказ на Стефана Белковска, която споделя с читателите на LAZARA какво е усещането да сбъднеш една своя мечта. Младата писателка обича да пише за нещата, които я вълнуват и да споделя чувствата и емоциите си в своя блог, а ние от редакцията имаме удоволствието да публикуваме нещо съвсем “топло” и създадено само преди няколко дни.

Реклама


Приятно четене!

“Пътуване към мечтите” от Стефана Белковска

durdle door

Някъде отвъд нашите земи има една различна Англия – не онази, която всички си представят, облята в дъждове, а онази, облята в слънчеви лъчи, безкрайно зелена и необятно красива. И макар, че Лондон е любимият ми град тук, днес реших да се спусна надолу, към безкрайните южни брегове, които не влизат в типичните туристически маршрути.
Преди около година попаднах на снимка в интернет, изобразяваща красив плаж, над който се извисяваше чудата скала. Тази снимка ме привлече толкова много, че мигновено поисках да отида там. Разтърсих се повече и за мое учудване, мястото бе на южния бряг на Великобритания, наречено Durdle Door. Година по-късно реших да поема дългия път от Лондон към Дорсет в търсене на моето мечтано място.

durdle door

Да пътуваш из Англия е красиво изживяване. Но да пътуваш в графствата около Оксфорд е незабравимо. Никога през живота ми не съм виждала подобно зелено – наситено, тъмно, обхващащо безкрайни поля, хълмове, които плуват един в друг, тук- там малки къщички и изоставени замъци. Не знам никакви подробности за местността, но ми е достатъчно само да я гледам през прозореца на колата и да й се възхищавам. Днес, слънцето ме посрещна, малко след като напуснах летището в Лутън и сега огрява красивата местност и тя изглежда още по-вълшебна. От време-навреме се появяват бели овце и напълно напомнят на пейзаж от някоя старовремска приказка. Има толкова много атмосфера наоколо. Пускам радиото на любимата станция и се унасям в историите, които ми разказват непознатите за мен земи.

durdle door
Когато наближавам към морето, се чувствам точно по същия начин, както когато пътувам към нашето море – знам, че е някъде там зад хълмовете и нямам търпение да го видя. Тук обаче не е така. Морето не се вижда от пътя. Оставям колата на висок хълм и тръгвам след хората надолу по полегата пътека. В далечината хълмът се спуска все повече и повече и когато приближавам, дъхът ми буквално спира. Високи скали, преливащи в бяло, се врязват в морето, което е кристално чисто, синьо-зелено и разбиващо се на съвсем леки вълни в пясъчен плаж. Всички гледат онемяли от високо, а аз просто присядам на ръба и се опитвам да запаметя тази гледка завинаги.

durdle door

Все още не виждам Durdle Door и предполагам, че трябва да повървя още мъничко, за да стигна. Поемам след хората и точно от другата страна на тази скала, се открива пред мен – най-красивата гледка, която някога съм виждала.

Скалата е придобила формата на порта, сливаща се с водата, вълните се разбиват тихо в каменист плаж, а слънцето минава почти през нея и свети точно в мен. Снимката, в която се влюбих преди година, изглеждаше точно така. Това е един от онези пейзажи, които нямаш нужда да обработваш с фотошоп, защото природата перфектно е изрисувала всичко до последния детайл. Прочитам набързо описанието на информационната табела и разбирам, че скалата е на повече от 100 милиона години и с нетърпение хуквам надолу по извитите стълби, за да се доближа повече. Хората наоколо, очевидно местни, носят на гърбовете си раници за пикник и палатки. Въпреки, че виждат за пореден път пейзажа, спират за минута и се вглеждат в него. На мен ми трябва повече от минута, трябва ми час, може би два, може би цяла вечност, за да осъзная, че на света цели 100 милиона години е имало подобно място.

durdle door

Зад гърба ми се издигат високите бели скали, а в подножието им има малки пещери, в които забелязвам, че са седнали хора. Вероятно прекарват нощите тук, близо до морето. Въпреки всички наоколо, мястото е тихо. Тук никой не говори или поне не говори силно. Дори децата си играят безмълвно наоколо. Присядам на камъните и се заигравам с тях, когато забелязвам, че са изумително шарени, сякаш нарисувани с четка. Всеки е различен, но всички са цветни. За първи път виждам такъв плаж.

durdle door

Вълните внезапно се разбунтуват и стават по-големи. Сещам се, че четох, че тук често се кара сърф. Някакви лодки преминават наблизо. Мисля си, колко ли красиво изглежда това място от там. Едно куче влиза внезапно в морето и излиза бързо, защото водата явно е доста студена. Въпреки това се връща отново и отново, а стопаните му се заливат от смях. Усмихвам се и аз – на кучето, на хората, на слънцето, на морето.durdle door

И въпреки, че е едва март и въпреки, че сме в Англия, въздухът е почти горещ. Надясно скалите продължават и погледът ми не може да проследи пътя им. Иска ми се да тръгна по тях, но забелязвам, че водата приижда доста бързо и на места вече става непроходимо. Но тази гледка тук е напълно достатъчна. Внезапно се сещам за това, че едва няколко часа по-рано кацнах от България. Преди да излетя в главата ми се въртяха хиляди мисли, имах дори и някакви проблеми за разрешаване. Сещам се за последните месеци, в които уж всичко ми беше подредено, сетих се и за моментите, когато се бях чувствала понякога тъжна. През цялото това време, това място е било тук. винаги е било тук. носило е точно тази енергия, с която ме залива сега. Имало е същия мирис на свободно море, същия полъх на нежен вятър, същия звук на разбиващи се вълни, същия вкус на мечти. В идеалната си красота, е носило само хармонията, която на мен понякога ми е липсвала.

durdle door

Пожелах си, много тайничко си пожелах, да запомня завинаги тази сцена, този пейзаж. Вдишах дълбоко от чистия въздух и заслушах още повече морето, оставих на вятъра да роши косата ми и впих пръсти още по-дълбоко в цветните камъчета. Исках да запомня всичко, да го запомня завинаги, за да мога винаги да се връщам тук. Винаги, когато пожелая. Винаги, когато спра да вярвам, че в света ми има баланс, винаги, когато загубя хармонията със себе си, винаги когато се усъмня в красотата на живота, да мога, да мога отново да бъда тук. Не знам дали успях да постигна всичко това, но със сигурност сбъднах една моя голяма мечта. И тя нямаше нищо общо с туристическите маршрути, тя беше просто една снимка на моят декстоп, тя беше просто всичко, за което мечтаех. Бе перфектна част от перфектната ни Вселена, от красивата ни Земя. Тръгнах си с благодарност нагоре към хълма, обръщайки се няколко пъти назад.
Благодаря за любовта, Durdle Door…..

Още от творчеството на Стефана Белковска може да прочетете тук.

durdle door

Може да харесате и..


Реклама