Рубрики

Културен компас: прима-балерината Силвия Томова

prima-balerinata silviq tomova

За нейните постижения можем много да говорим. Започва да учи балет още когато е 4-годишна – първо в школи, после в Балетното училище, а когато става на 13 години замива за Санкт Петербург, където се дипломира успешно в прочутата Държавна балетна академия “А. Я. Ваганова”. Наученото там й дава здрава основа, на която да се изгради като артист – и успява, ставайки прима балерина на Националната опера и балет с над 90 главни роли в класически и модерни заглавия. Сред тях са Одета – Одилия от “Лебедово езеро”, Маргарита Готие от “Дамата с камелиите”, Елина от “Козият рог”, Мирта от “Жизел”, Демна от “Огненият танцьор”, Есмералда от “Парижката Света Богородица” и редица други. Но можем спокойно да кажем, че най-добра роля в живота й е собствената – тази на прима-балерината Силвия Томова.

Екипът на LAZARA.bg се свърза с ПР-а на Силвия Томова, с чиято помощ успяхме да се срещнем с нея лично. Ако трябва да я поберем само в една дума, което ще ни бъде много трудно, то несъмнено това би била – аристократизъм. Излъчване, поведение и начин на изказ се преплитат в лека симфония. Потопихме се за час в пленителен разговор за балетното изкуство, за работата й като Директор и хореограф на балетната трупа в Стара Загора, за успехите и мечтите. Какво ни сподели тя ви оставяме на прочетете в идните редове. Приятно четене!

prima-balerinata silviq tomova

LZ: С какво е осеян пътя на прима балерината?

– С много вдъхновения, труд и отдаденост. Трябва да имаш голям набор от качества и  интелигентност, за да станеш наистина голям артист и да се задържиш. Стремглавото изкачване на талантливия човек до върха не е достатъчно, задържането горе е най-трудната част. Но най-вече пътя е осеян с много любов, защото балета е изкуство, което, ако не обичаш и не си му отдаден напълно, няма как да се получи.

LZ: От 4-годишна започвате да учите балет. Цял един живот отдаденост на това изкуство. То самото с какво обогати вас като личност? Промени ли ви по някакъв начин?

– Да, от доста ранна възраст се занимавам с балет и това е било единствено по мое желание, никой не ме е накарал на сила. С много голяма мотивация започнах да се занимавам и да се справям с всичките му елементи. Имах подходящите физически данни, които са необходими за това изкуство, подходящата визия и желание от себе си да споделя този настина неистов труд и то от малка да се подложа на този ред и дисциплина. Всъщност, балета променя всеки един, но мен най-много ме промени това, че имах щастието да работя с изключителни педагози и завърших в Санкт Петербург, където изградих характер. Академията там дава друга воля и съвсем друг поглед, критерий и естетски виждания за всичко, не само за балета.

LZ: Страст или обич е точната дума за вас спрямо балета?

– Може би е комбинация от двете. Но колкото повече опит натрупвах от работата си и колкото повече се развивах напред разбирах, че страстта обикновено вреди на човека. Колко си по-разумен, улегнал и опитен, толкова по-добре се получават и ролите. Нещата, които ми бяха преподавани в Санкт Петербург и които бях научила, започнах да ги осъзнавам с опита – защо точно така е трябвало да се научи.

LZ: Съвършенството ли е крайната цел?

– Това е вечното търсене, особено за нас артистите – да бъдем толкова възвишени и да се отдръпнем от земята, но няма как – има гравитация. При балета тя се изразява в палеца, който ни задържа, докато цялото останало тяло и дух са в други измерения.

prima-balerinata silviq tomova

LZ: Може ли да се каже, че талантът е „нешлифован диамант“, който изисква много фина обработка, за да заблести?

– Той си е нешлифован диамант и е необходима много работа, за да се стигне до истинската му красота.

LZ: Вътрешното удовлетворение напълно ли е в състояние да излекува физическата натовареност и болка?

– При балета, ако няма страдание, няма да изглежда по този начин и в тази му форма. Всяка балерина си изстрадва по собствен начин всяка една роля, всеки един спектакъл и това не е свързано единствено с физическа болка, претворява се душата, мозъка започва да не спи, да будува. Но това в никакъв случай не бих казала, че е лошо, защото когато човек се събуди, когато е буден – тогава могат да се случат нещата. Нашата цел на тази Земя е това – да дойдем, да се събудим, да опознаем себе си и тогава вече да вървим напред с някакви претенции. За нас страданието е съществена част от прогреса и от налагането ти като артист.

LZ: Когато чуете Академия „А. Я. Ваганова“,  какво изплува първо в съзнанието ви?

– Имам много спомени от там, но най-първото впечатление като дете беше, когато ме заведоха в училището и стигнахме до улица, дълга 220 метра, която започва от река Фонтанка и завършва на гърба на Пушкинкия театър. Сградата на училището е висока 22 метра и 22 метра е широка и изглежда като един дворец. Влиза се през един параден вход, преминавайки го той ти поднася красиви килими, паркети, картини, снимки.. това беше моят шок. Казвам шок, защото до тогава обитавахме балетното училище на “Дондуков”, танцувахме и в Операта, но Държавна балетна академия „А. Я. Ваганова“ внася респект още от входа и когато вече вървиш, започваш да се учиш на поведение на протокол.

LZ: Ако можехте да се върнете на сцената сега да изиграете една роля, коя бихте избирали?

– Всичките! Нямам конфликт между ролите, нямам страх от нито една от тях. За мен по-интересен е творческият процес, докато твориш, репетираш новото и премиерата. Изграждането на всяко ново нещо за мен винаги е било голямо предизвикателство. Балета изисква навременно или правилно напускане на сцената, аз мисля, че успях да уцеля точния момент да се оттегля.

prima-balerinata silviq tomova

LZ: Балета продължава да бъде част от живота ви. В момента сте Директор и хореограф на балетната трупа в Стара Загора, а преди това в Русе. Има ли значение мястото на работа?

– Аз много млада започнах да преподавам, бях на 27 години и ме помолиха да замествам моя колежка. Това беше най-активният ми период като артист и беше доста трудно да ги комбинирам. Сега съм отдадена изцяло на това. Аз съм човек, който работи по един и същи начин, независимо къде се намирам дали в Стара Загора, Русе, София, Милано и т.н.

LZ: Кога за първи път усетихте липсата за емоцията на публиката?

– Не съм я усетила, защото не съм спирала своята комуникация с публиката. Един артист работи за тези 5-10, а ако е щастлив дори 15-20 минути аплодисменти и колкото по-дълги са и са непредвидими, значи толкова по-добър си бил и публиката го оценя. Същото е и когато представиш своите ученици на сцената, накрая на спектакъла сте заедно и удовлетворението пак го има с тази разлика, че когато си изпълнител, се занимаваш единствено със себе си, а докато си преподавател, отговорността е много голяма и съпреживяваш с всички.

LZ: От всичките роли, които сте изиграла, коя е била най-изискващата и трудна емоционално и физически?

– В пълния вариант – “Аврора” с 4 действия. Другият тежък балет е “Лебедово езеро”.

LZ: Какво най-вече искате да предадете на новите таланти?

– Аз говоря непрекъснато, показвам и гледам да усъвършенствам тяхната техника в детайли. Това, което зная и умея го давам, изливам, преподавам и който има желание, би могъл всичко това да приеме и научи. Като цяло имам много високи изисквания към моите трупи, може би защото аз съм била много взискателна към себе си през годините.

LZ: Каква е вашата философия относно балетното изкуство?

– Балетното изкуство е измислено от Луи XIV, той самият е бил танцьор и е карал целия си двор да танцуват, като в последствие вече се мести в публиката. Взел е италиански учители, които по онова време са били най-добрите, събира много хора и прави първото училище по балет – “Кралска танцова академия” в Париж. Всяко движение в балета е измислено по специален начин. Смятам, че балета е изграден на следната философия – да си близко до това, което ни е дала природата, близко до себе си – до тялото и душата си. Това, което връхлита от танца и музиката спомага човек да се докосва до други струни и по този начин да успее да овладее тялото си. Природата е движение!

prima-balerinata silviq tomova

LZ: Можете ли да остойностите успеха?

– За мен успех е, когато човек успее да разбере, че всичко, което направи и прави е преди всичко една дълга стълба, която да те качи на върха и да погледнеш отгоре. Тогава разбираш, че ти чрез изкуството не ставаш нито по-добър или по-качествен, социален, или богат. Когато хората обаче се стремят към тези неща, започват да се оглеждат в стени, коли, материални придобивки и това ги вкарва в стрес. Колкото по-бързо се отървеш от тази показност и успееш да разбереш, че това наистина е личен избор – само и единствено, толкова по-добре за теб самия. Ако можеш това нещо и да го преподадеш с думи, дела, пример – тогава ще има по-голям принос към едно по-добро общество. Колко повече осъзнаеш това, толкова си по-успешен.

LZ: За финал ще споделите ли мечтите си относно българския балет?

– Имам огромна мечта, свързана с това ние да се замислим върху нашата кадрова политика, т.е. от много малки децата да ги запознаваме с музика, танц, балет – това няма да ги направи непременно всичките добри музиканти и артисти, но ще станат една прекрасна публика и ще имат висока ценностна система и естетски критерии. Дори и 1% да продължи от тях в специализирани училища ще имаме успех. Нека да създадем едно наше красиво изкуство – българско!