Спомени от социализма в България

Носталгията по старите вермена винаги ще я има. Не защото е било време на развитие и градация, а защото тези спомени от социализма в България са останали в детското ни съзнание, като предмети и навици от едно безгрижие. Какво ли го интересува едно дете за Сталин, Хрушчов и Брежнев, за марксистките идеи и ценности – дай му игри, дай му топка и колело. Защо да отричаме миналото? То е там, за да ни поучава. Вместо да мразим, можем да го изследваме, да го анализираме и да го помним, за да не се връщаме назад.

Много от нас са слушали само истории за опашките за хляб и за недоимъка. Някои пък все още пазят спомени от незастроените плажове на Слънчев Бряг, за бригадите и касетките с тайно записаните касетки с рок музика, които се въртели на касетофона.

Дънките от Кореком са мит за нас, новото поколение, но питайте някой по-зрял каква рядка радост са били. А модата в женските списания са в абсолютен разрез с модните тенденции и естетика на тогавашния Запад. Съпоставяйки двете крайности НРБ, с нейната липса на продукти, и сегашния ни бит, който е препълнен и запълнен с реклами на ненужни вещи и маркетингови стратегии за привличане на клиенти, то тази носталгия със сигурност е здравословна. Защото тя не е носталгия по една пагубна идеология, а е носталгия по безгрижието в едно време, където часовникът, като че ли, не съществува, а ако съществува, то тиктакането му идва от твърде далеч.

Дядо Мраз по времето на социализма в България