Момиче на седмицата: Юлия Чардаклийска

Тя е от София и е на 29 години. Завладяна е от изобразителното изкуство още в гимназията, като тази магия все още я държи, макар че рисува вече по-рядко, но поради липса на време, а не на желание. След завършване на специалността „Счетоводство и одитинг“ в Нов Български Университет тя работи вече няколко години в банка и се развива успешно в тази сфера. Йогата за нея е не само начин за преодоляване на ежедневния стрес, а начин на живот вече близо 3 години. Като жена и творец, разбира се, бива привлечена и от модата. Името й е Юлия Чардаклийска и е новото Момиче на седмицата на LAZARA. Оставяме ви да разберете какво още ни сподели тя за себе си, йогата, работата и модния си вкус в интервюто ни с нея. Приятно четене!

LZ: Могат ли три думи да успеят да те опишат или са необходими повече?

– Не бих могла да се опиша с три думи. Аз съм много емоционален човек или поне хората ме определят така и три думи няма да ми бъдат достатъчни. Но, да! Думата „емоционална“ е добро начало.

LZ: А някой цвят?

– Определено червеното е цветът, който е най-близък до мен. Винаги съм го обичала, дори когато бях дете го предпочитах. С годините стана моята емблематична марка. Сякаш свързвам цветовете с темперамента на един човек.

LZ: Какво обичаш най-много да рисуваш?

– Зависи от настроението ми. Изненадвала съм се от себе си. Понякога сядам и рисувам без цел. Крайният резултат изумява дори мен. Харесвам това изкуство. Като терапия за душата е. Можеш да си направиш сериозни равносметки, когато го практикуваш.

LZ: Често ли те обзема музата за него?

– За съжаление напоследък ми остава все по-малко време, тъй като ежедневието ми е изключително динамично. Все пак, когато имам нуждата, успявам да открадна малко време, макар и само за една скица.

LZ: Може ли да излекува лошо настроение?

– Не лекува лошо настроение, но запечатва моментни състояния и определено помага да ги приемеш по-лесно.

LZ: В кое направление най-силно ти помага йога практиката?

– Йогата ме научи, че хармонията идва отвътре. Спрях да я търся извън себе си. Разбрах, че да бъдеш в баланс със себе си е основата на това да се чувстваш в синхрон със заобикалящия те свят. Но това отнема много време и определено изисква постоянство и последователност.

LZ: Медитираш ли и колко време ти беше необходимо да овладееш това състояние на съзнанието?

– Все още оставам в полумедитативно състояние. Медитацията е изключително трудна за мен и рядко овладявам динамиката на мислите си.

LZ: Освен начина на мислене, промени ли при теб йогата начина на хранене и как?

– Йогата промени отчасти начина ми на хранене. Опитах да огранича месото, но определено не се чувствах добре. А практикуването на йога ме научи да правя връзка между съзнанието и тялото и да се вслушвам в съветите на тялото, което отказа да спре да яде месо, сладко и паста…. Да, най-вече пица и паста!

LZ: Може ли да се каже, че си по-уравновесена и спокойна?

– Това е борба, която още водя със себе си. Виждам разлика от преди, но и тук отново търся баланса, защото не искам да губя тази емоционалност, за която споменах и е част от характера ми.

LZ: В хармония ли си със себе си?

– Не съм сигурна, че има човек, който е в пълна хармония със себе си. Стремя се към нея и мисля, че всеки трябва да се опитва да прави същото. Поне това е моят съвет. Докато живеем, постоянно се учим и променяме. В момента се чувствам в хармония, но тя не е константна величина и е трудно да я запазиш за дълго.

LZ: Модата също представлява интерес за теб. Коя тенденция за студения сезон ти допада от най-много?

– Опитвам се да избягам от шаблоните, които се налагат от модните тенденции, но несъмнено понякога се увличам. Имам собствен стил, който се надявам, че е забележим. В ежедневието ми предимно съм елегантна, защото работата ми го изисква и залагам на класически цветове – черно, бяло, червено, разбира се и сиви тонове. Това не означава, че не следя какво се случва в световен план в модата.

LZ: А тази, която те държи „най-далече“?

– Не мога да възприема носенето на апрески и скиорски якета в градска среда. Не мога да си го обясня. Аз също съм зиморничав човек, но това не ми се струва, че е приемливо. Вероятно отново е вид мода, която ще отмине.

LZ: Как разчупваш стайлинга си през зимата?

– Харесвам аксесоарите. Шапки, шалове. Достатъчно атрактивни има, за да изразят индивидуалността на един човек.

LZ: Към какви чанти имаш афинитет?

– Имам любима марка. Залагам на нея и я предпочитам както за ежедневието, така и за вечерни и специални поводи. Мога да нося малък клъч или раница, но държа на качеството определено.

LZ: А обувки?

– Обувките при мен са в двете крайности. Или висок ток или кецове. Харесвам и двете.

LZ: Кога трябва да си безупречна?

– Работата ми и контакта ми с клиенти изисква да изглеждам безупречна всеки ден, но това никога не ми е тежало. Смятам, че всяка уважаваща себе си жена, трябва да е взискателна към външния си вид.

LZ: Променяш ли често нещо в себе си и какво?

– Често променям косата си. Нямам страхове към такъв вид промяна. Постоянно променям цвят, дължина. Експериментирам доста, но и винаги се харесвам, което е важно.

LZ: Като човек, завършил „Счетоводство и Одитинг“, можеш ли да кажеш обикновено коя „сметка не излиза и струва най-скъпо“?

– В отношенията с хората обикновено сметките не излизат и понякога струват доста скъпо, но това е цена, която всеки е плащал в даден момент от живота си.

LZ: Томас Джеферсън казва: „Харесвам мечтите за бъдещето повече от историите за миналото.“ – а ти кое харесваш повече?

– Ето още нещо, на което се научих – предпочитам да гледам напред. Както всеки човек понякога поглеждам назад във времето, но с приятно чувство, а не с желание да се върна там.