Децата на разведени родители таят в себе си неизказани неща, които биха искали майките и татковците им да знаеха. Ако попитате малчугани, които трябва да избират кого от най-близките си хора обичат повече и как се чувстват от раздялата им, те най-често ще се затворят в себе си. Но ако отправите същия въпрос към възрастни относно детството им, които са израснали в такава напрегната обстановка, те вероятно ще имат много за разказване.
Децата на разведени родители биха искали да кажат, че :
- Независимо от случилото се обичат и двамата си родители по същия начин.
- Мразят да си опаковат постоянно багажа, докато се местят от дома на единия в дома на другия родител.
- Не всеки провал в живота им е причинен от развода им, така че трябва да спрат да се обвиняват за всичко.
- Не биха искали да знаят всяка подробност, за който родителите им се карат, особено след като станат достатъчно големи, за да знаят за какво наистина става въпрос.
- Те искат да ви защитят от поредна неуспешна връзка и ако новите хора в живота ви си струват, те ще схванат това.
- Искат да се борите за това, да са с вас…само през уикендите не им е достатъчно да ви виждат и ги боли, ако на вас това ви е все едно.
- Когато се опитвате да „купите“ любовта им с подаръци и почивки или да „надскочите“ това, което прави другия родител, това ги кара да се чувстват некомфортно.
- …но от друга страна обичат да празнуват Коледа два пъти.
- Когато са в дома на единия родител, другия им липсва. Но не защото не обичат този, при когото са в момента, а защото ги обичат и двамата.
- Не им е приятно единия да изкопчва информация от тях за това какво се случва в живота на другия. Не е честно да ги поставят в позиция на посредник.
- Могат да познаят, когато единия родител прехвърля неприятните решения на другия, докато те самите предпочитат директен отговор.
- Чувстват се тъжни, когато не са близо до единия родител, а той не си вдига телефона.
- Осъзнават, че да си самотен родител е трудна задача и проявяват разбиране, ако имате лош ден и не смогвате с всичко.
- Не искат да израснат в среда „ние срещу тях“ . Искат от родителите да разберат, че не е нужно да са женени, за да бъдат от един отбор.
- Децата на разведени родители искат да се знае, че не са терапевти и предпочитат да не стават свидетели на емоционалните изблици на най-близките си и примери за подражаване. Предпочитат професионалисти или близки семейни приятели да поемат тази функция.
- За да свикнат по-лесно с новите половинки на родителите си биха предпочели да се запознаят с тях, чак когато нещата са сериозни и майка им и баща им да не прибързват да се впускат в нови романси.
- Все още присъствието на спортни мероприятия и училищни събития от двамата родители е важно за наследника им, независимо от това при кого от тях е той.
- Нещастието на двамата родители в семейството се отразява и на детето им, което го вижда.
- Те знаят, че за развода си има причина, но това не означава, че те искат да знаят всяка подробност от аргументите.
- Познават кога един „приятел“ е повече от това.
- Мразят, когато видят някой от родителите си разплакан и биха искали да могат да направят нещо, за да се подобри ситуацията, но не могат.
- Те ценят високо моментите, в които са с родителско обкръжение и не биха искали в тях да има място за горчивина.
- Знаят, че когато родителите продължават да работят заедно след развода това им е трудно, но продължават да се държат цивилизовано заради тях.
- Не искат да бъдат използвани като муниции в аргументите, особено когато се нараняват взаимно. Това ги поставя в неудобна позиция и ги кара да се чувстват отговорни.
- След развода, те са разстроени по абсолютно различен от родителите начин и биха искали те да се опитат да разберат това, когато се държат и говорят грубо.
- Могат да познават, когато възрастните се преструват.
- Не искат да се налага да избират между двамата.
- Не искат да ги карат да се чувстват виновни за това, че прекарват приятно при другия родител.
- Разводът не кара децата да обичат родителите си по-малко.