Пътешествия

Мечтай със Стефана: Ирландия част 1

irlandiq zamuk dunluce

Уиски време, безкрайни плажове, изоставени замъци, легенди и митове:

Северна Ирландия

Искало ли ви се е понякога да избягате много, много далеч – на различно, ново място, място, което да пречисти всяка частица от вас, да ви накара да се почувствате напълно и отново цели, място, което да остави спомени, но не само – да остави изживявания и чувства, несъизмерими с нито едни досега? Може би вашето място е точно там, далеч на север…

irlandiq

Не бях посещавала Северна Ирландия преди. И ето ме, шофирам по крайбрежния път на тази отдалечена и така различна страна, чудейки се на променящото се за минути време, на дъждът, който бързо се сменя със слънце и на слънцето, което бързо губи битката с облаците. Прекарах нощта в малка уютна къща на брега на океана в курортното градче Портстюард в една от най-северните точки на Ирландия. И въпреки, че е едва септември, тук времето се усеща почти като зимно. Всъщност, във Великобритания сезоните нямат почти никакво значение. За това подсказва и появилото се Северно сияние само преди няколко дни, което за мое голямо съжаление не успях да видя. Портстюард е изключително малък град за моите разбирания. Красотата му се крие в уюта на идеално подредените в редица напълно еднакви бели къщи, гледащи към безкрайния океан и изключително вкусната храна и разнообразие от непознати за мен рибни ястия, както и в прекрасното червено вино и така разпространения тук сорт Shiraz. Шофирам в посока Mussenden Temple – старинна постройка, разположен почти на ръба на висок хълм над Атлантическия океан. Построен още през XVII век, този храм е бил част от дома на четвъртия Ърл на Бристол. Навремето е можело да обиколиш храма от всички страни, но природата и ветровете не са го пощадили и сега той стои точно на ръба на скалата. Пътят до него трябва да бъде изминат пеша. Останките от дома на Фредерик са едва няколко стени с празни прозорци в стил, нетипичен за Великобритания. Самият храм обаче е затворен. Разбирам, че го отварят много рядко и понякога дори правят сватби тук.  Когато стигам до края на огражденията му обаче, не мога да повярвам какво виждат очите ми – под мен океанът бавно разбива вълните си в безкраен пясъчен плаж.

irlandiq zamuk dunluce

Местните ми обясняват, че това е един от най-дългите и широки пясъчни плажове в цяла Европа. И действително – златният пясък навлиза поне километър в брега, сливайки се с малките подредени бели къщички. Спокойно и тихо е. Сякаш се случва на забавен кадър – огромният океан, бавно разбиващ се в брега, почти безшумно, а вятърът въпреки силата си, галещ нежно ниската зелена трева. Това е един от онези мигове, които остават в съзнанието ти завинаги.

irlandiq grad bushmils

Обратно по пътя нямам търпение да влезем в малкото градче Бушмилс. Точно така – мястото не носи това има случайно, а точно тук се намира най-старата дестилираща фабрика в света. Имам специална покана от рекламния отдел и нямам търпение да се запозная с Дона, която вече ни чака в уютното фоайе, което прилича по-скоро на лоби на хотел, отколкото на такова на дестилираща компания. Дона ме поверява на Бен, който ще бъде моят водач днес. Вълнувам се от новото ми предстоящо преживяване и се чувствам изключително специална, тъй като турът е организиран специално за мен.

irlandiq bushmils

Обиколката ни започва от Старата фабрика, която през 1885 година напълно изгаря в пламъци. Днес тя е почти възстановена, но не функционираща. Всъщност, външно си изглежда все така изпепелена.

uiski buchvi bushmils

Все пак вътре, обаче, са разположени стотици бъчви с отлежало уиски, а Бен ме предизвиква да напълня чашата си с помощта на нещо като голям капкомер. Трудно и забавно е, накрая някак си успявам и двамата отпиваме по глътка уиски, още в 10 сутринта, но какво по-хубаво начало на деня! Бен обяснява, че именно затова ирландците казвали, че имат „уиски време” – само малцовото питие умеело да ги сгрява така добре в лошото време.

irlandiq uiski

Разбирам, че историята на уискито започва още през далечния XVI век, когато Крал Джеймс I издава лиценз за дестилиране на Сър Томас Филипс, губернатор и собственик на земите в окръг Антрим, където се намираме в момента. Самата фабрика обаче е основана век и половина по-късно. През годините фабриката бива отваряна и затваряна до началото на XVIII век, от когато не е спирала да работи. Това е най-старата дестилираща компания в Ирландия, съществуваща вече повече от 400 години и тези хора определено се гордеят с това.

uiski fabrika irlandiq

Бен разказва подробно за тройната дестилация на уискито и за разликата между различните му сортове, както и за новия продукт с червен етикет, който засега е произведен само в много ограничен брой и ще бъде достъпен само за американския пазар. Постепенно влизаме във всяка една от сградите, която има свое различно предназначение – в някой от тях се складират хилядите бъчви, но в други се случва истинския процес на създаването на питието с цвят на карамел. Получавам предупреждение да си пазя главата, тъй като започваме да слизаме по вити стълби и в помещения с ниски тавани.

irlandiq fabrika uiski

Ето тук, в огромни помещения и огромни съдове отлежава и се накисва ечемика. Водата от него се изтегля по специален начин, на цели три етапа. Технолог наблюдава целия процес от своя „кабинет”, разположен в центъра на помещението, следящ градусите, до които достига производството. Той ми обяснява, че първоначално силата на питието е със 100% алкохол, но в последствие се достигат опоменатите на етикета 40%. Интересното е, че на стандартния вариант на Бушмилс, а именно най-разпространения, са му необходими цели пет години, за да се превърне в това, което виждаме  на пазара.

bushmils uiski irlandiq

Бен обяснява, че трите основни вида уиски, които произвежда Бушмилс, са комбинация от единичен малц и зърнено уиски, като разликата по между им идва от времето на отлежаване и процентът съотношение малц/зърна. Последната ни спирка е именно мястото, където виждаме крайния продукт – бутилирането и поставянето на етикетите. Интересно е, че ако човек пожелае, може да си поръча индивидуално напечатан за него етикет, както и гравирана чаша с име. Процесите тук се извършват изцяло от машини, работещи със забележителна скорост.

irlandiq

Турът завършва с покана в изключително красив салон, с кожени фотьойли, запалена камина, дълга маса от светъл махагон, на която са наредени чаши, във всяка от които е налято по малко от всичките варианти на Бушмилс – стандартен, 10, 16, 21-годишен, Black Bush и новия, с червен етикет.

bushmils uiski butilki

Под наблюдението на технолога и неговото наставление дегустацията започва. На него му е любопитно да разбере кой вкус ще ни хареса най-много и ни кара първо съвсем леко да отпием от чашата, а после с капкомер да сложим една капка вода, за да видим как се променя вкуса.

degustaciq uiski

Изживяването е уникално и човек никога не би предполагал, че вкусовете на уискито могат да бъдат толкова различни и да се променят толкова много само от една капка вода. Аз се спирам на 16-годишното, а Бен поздравява моя избор.

irlandiq kruchma

 

След прекрасното посещение, сме поканени от Дона, не къде да е, а разбира се в бара в самата сграда на дестилерията, където за мое голямо учудване, група от ирландци на възраст пее местни песни и свири на различни инструменти. Атмосферата е уникално поглъщаща, а Бушмилс и старата дестилерия са определено едни от местата, които човек задължително трябва да посети в Северна Ирландия.

irlandiq zamuk

Качвам се в колата и с усмивка на лице продължавам към последната ми спирка за днес – замъкът Дънлъс. Разположен на брега на океана, от някогашния величествен замък, днес са останали само руини. Построен още през далечния XII век и разбира се, дострояван през вековете, той е служил и за дом на своите собственици, но и за крепостна стена срещу противниците на Великобритания.

Dunluce castle irlandiq

Днес, разхождайки се из руините му, се долавя онази особена харизма на времето, разказващо приказки за крале и кралици, за доблест и чест, за смелост, за мечти за красиво бъдеще. Под самия замък се намира т.нар. пещера на русалките – малък проход, водещ от океана директно във вътрешността на замъка. Не знам защо го наричат така, но вероятно някоя мистична легенда е дала името на това място.

peshtera irlandiq dunluce castle

От прохода не е останало почти нищо, тъй като замъкът, подвластен на времето почти се е свлякал надолу и го е запушил. Ветровете не спират да си играят във височините на остатъка от кулите на Дънлъс, а мостовете, свързващи кулите му, са повече от впечатляващи. Може би именно за това замъкът е бил вдъхновение на много писатели, поети, музиканти през годините. Той е част от историите, разказани в Хрониките на Нарния, а сцени от Игра на тронове са заснети също тук.

irlandiq

Гледките са повече от спиращи дъха – безкрайни високи скали в причудливи форми, издигащи се от океана, вълните му, разбиващи се бурно в скалите, безкрайни зелени планини, оглеждащи се в променящото се есенно небе. Няма почти никакви хора, може би заради времето, може би заради отдалечеността на Дънлъс, но той определено остава едно от местата, към които човек би искал да се завърне, за да усети магията отново.

irlandiq

На път за вкъщи след дългия ден, преосмислям безкрайната красота на Ирландия и очарованието, което носи нейната идентичност. Паркирам колата си на плажа, за да стигна до малко заведение, което са ми препоръчали. Студът вече е сковал въздуха и сякаш идва зима. Слизам от автомобила и пред очите ми се открива огромен плаж, широк повече от миля.

irlandiq

Океанът дори не се чува, няма почти никого. Само аз и залеза, преливащ в червено и розово, някъде там, много далече зад хоризонта. Решавам, че въпреки студа, този момент трябва да запечатам завинаги и тръгвам към водата, като вдишвам всяка секунда от времето, което минава.

irlandiq plaj zalez

Има едни такива моменти, моменти, които създават завинаги. Завинаги от спомени, от мигове, защото са докоснали сърцата ни, докоснали са душите ни и някак си се превръщат във вълшебни. Слънцето сякаш залязва по-бавно, вълните сякаш се разбиват по-бавно в брега, всичко е леко, нищо не бърза. Изглежда безкрайно, изглежда магично.

irlandiq gledka krepost

Иска ми се да имам повече от тези мигове и повече от тези гледки, които да виждам всеки ден. Знам, че не мога, но мога винаги да се връщам към тези, които са докоснали сърцето ми. да разкажа за тях и да ги споделя. А може би някой ден да се върна и да ги видя отново.

irlandiq