Реклама

Мечтай със Стефана: Магнетичната Шотландия

шотландия

Младата писателка Стефана Белковска, която ви представихме в рубриката ни “Момиче на седмицата” се съгласи да споделя с читателите на LAZARA някои от своите най-вълнуващи пътешествия по света.

Реклама


то защо стартираме рубриката “Мечтай със Стефана”. Вече публикувахме нейните “Пътуване към мечтите” , “Да се намериш в пустошта” ,”Вълшебството на Убуд” и”Единбург” и сме сигурни, че те са отворили апетита ви за още вълнуващи преживявания на далечни места. Заповядайте на следващото интересно пътешествие по света до поредната й незабравима дестинация – Стирлинг в магнетичната Шотландия.

Всичко, което е красиво, е свободно

шотландия

Обичам, чувствам, живея. Пиша със сърцето си за онова, което ме докосва, което мисля, което изживявам.

Всички сме различни, но толкова еднакви в стремежа си да открием красотата на света и да опознаем любовта. Вярвам, че именно в този стремеж ставаме едно цяло <3

Добре дошли в моят свят!

Прекалено рано и прекалено студено е. Леденият въздух буквално пронизва лицето ми въпреки слънцето, което пече. Десетте градуса над нулата в Глазгоу са доста по-различни отколкото ги познавам. Набързо разбирам, че денят не обещава да стане по-топъл и преглеждам в телефона си най-близкото място, на което мога да избягам. След минути вече съм на влака и се унасям в топлината на потракващия вагон. Навън пейзажът ми изглежда познат – зелено, зелено и пак зелено. Виждала съм го навсякъде в Англия. Обичам това зелено. Има си някакъв специфичен оттенък, което го прави по-красиво, по-различно и толкова успокояващо… Навсякъде има бели кравички и не ми остава нищо друго освен да се усмихна, спомняйки си за онези филми за феи и магьосници, в които, въпреки влака, съм готова да се пренеса точно в този момент.

шотландия
Стирлинг. Избрах малкото градче, защото е близо, има замък и ще бъде 16 градуса, което ми обещава да не замръзна. Пристигайки след точно двадесет минути, разбирам, че прогнозата не ме е излъгала – наистина е слънчево. И наистина по-топло. Запаметявам на gps-а местоположението си и тръгвам нагоре по единствената пътека, а табелите обещаващо ми казват, че замъкът е в същата посока. Решила съм да стигна до него, а след това да си отделя време за кафе и почивка. Наоколо всичко е в камъни и пак камъни – каменни пътеки, каменни огради, каменни къщи. И много, много цветя! Навсякъде. Изведнъж сякаш се разсънвам и виждам цялата тази красота – наоколо няма почти никой, само още няколко туриста, само аз и тишината на града, който не познавам и нямам никаква идея точно как се озовах в него. Ръцете ми постепенно се размразяват, а слънцето започва да гали лицето ми. Иска ми се да поседна на всяка ограда и да докосна всяко цвете, иска ми се да снимам всяка поляна и всяка къща, така че да успея да запазя тази гледка завинаги. Запъхтяна продължавам да се изкачвам нагоре и стигайки почти края на улицата, забелязвам, че замъкът все още го няма. Вместо това огромна готическа катедрала закрива слънчевите лъчи. Типична архитектура за Шотландия – арки, преливащи една в друга, завършващи с остър връх, каменни стени в тъмни цветове, мирис на средновековие, че и на нещо още по-старо, с хладен полъх, който докосва кожата ти.

шотландия

Наоколо, зад каменните зидове, в зелените поля лежат безброй паметници, разделени по между си от огромна пирамида, а до нея обелиск. Шотландските гробища винаги са привличали интереса ми с нетипичната си архитектура. Толкова различни и същевременно толкова еднакви, може би най-вече в хилядите маргаритки, които сякаш задължително са там и покриват всеки милиметър от зелената трева.

шотландия

Посядам за минута, за да благодаря на слънцето, че ме топли и опитвайки се да разбера странната му игра с изрисуваните стъклени прозорци на катедралата, забелязвам табелата, която сочи още нагоре. Пътеката става по-тясна и извита, нагоре и нагоре покрай вековното гробище, най-накрая стигам до замъкът на Стирлинг. Ветровете са безмилостни и нито слънцето, нито 16-те градуса могат да ги преборят. Тук времето е друго.

шотландия

На огромният площад отпред е съвсем тихо и още по-тихо като истинска се изправя пред мен статуята на Робърт Брус – крал на Шотландия и една от най-значимите фигури във войните за независимост срещу Англия. Изправен с меч в ръка, той гледа някъде в далечината, която се слива с безкрая на града под нас. От огромната табела, поставена на входа на замъка, най-накрая разбирам къде съм – Стирлинг е вековен град, датиращ още от Каменната Ера. Но не с това е важен за Шотландия, а със значимостта си на граница между Англия и Шотландия далеч в онези времена, когато Шотландия се е борила за независимостта си. Освен това е бил и нейна столица. Точно тук са се водили най-ожесточените битки, онези, за които сме гледали във филмите.

шотландия

За тях разказват и потъмнелите петна по стените на замъка – следи от огнехвъргачи, които времето дори не е успяло да заличи. За това говорят и разрушените части от същите тези стени, там, където са поддали на десетките удари. Тази гледка ме кара да настръхна. А наоколо е тихо. Мога да усетя всеки миг история, всяка картина може да оживее пред мен. толкова е силно онова, което излъчват тези стени и тези пътеки, паважа, кулите, арките. Всичко ми разказва и шепне а онези славни времена, онези славни истории, които винаги започват с “имало едно време“…

шотландия

Накъдето и да погледна обаче, погледът ми бива прикован от внушителна постройка много далече в зеленината. Паметникът на сър Уилям Уолъс. Да, точно така – същият Уилям Уолъс от филма “Смело Сърце”. Говори се, че този човек е, може би, просто легенда и никога не е живял наистина, но тук може да се усети присъствието му по-реално от всякога. Паметникът е точно от другата страна на моста на Стирлинг – там, където започва войната за независимост на Шотландия и където Уолъс печели тази битка. Паметникът е неописуем – готическа постройка, която символизира огромната почит, която шотландците имат към него.

шотландия

Спомних си за едно видео, което бях гледала за Шотландия – камерата прелиташе точно над този паметник, а арките му залязваха заедно със слънцето, във всички нюанси на златното. Спомням си, че изглеждаше внушителен. А сега го чувствах точно така. На самият връх съм, точно както и той. Символ на вярата и смелостта. Символът на безстрашието и жертвеността. Шотландия днес не е самостоятелна. Дори не иска да бъде такава.

шотландия

Но там, някога, е имало хора, които са мечтали за това и са вярвали, че земите им заслужават да бъдат такива, каквито ги виждах точно сега – магнетични, вълшебни, миришещи на зелена трева, на много маргаритки, осеяни със спомени от миналото, със стъпки от настоящето и с надежда за бъдещето. Някой, някога е вярвал, че всяко нещо, което е красиво, трябва да бъде свободно. На този някой не му трябва име и не му трябва определение дали е истински или не, защото идеите са вечни, а вечността се превръща в легенда. Точно, в каквато се намирам сега.

шотландия

Обичам Шотландия. Различна е. Различна е в тишината си, с която разказва толкова много, различна е в безкрайността си, която винаги прелива в зелено, различна е във въздуха си, който чисто и нежно пълни дробовете ми, различна е в аромата си на вековни истории, оживяващи приказки, различна е в хармонията, която носи и в прегръдката, в която те завладява…тихо, магнетично.

шотландия

Всеки има нужда от такова място в сърцето си, за да може винаги да се връща там, когато е загубил себе си или пък просто, когато му се иска да помълчи и…да разбере всичко, което досега не е могъл…
Благодаря ти, Стирлинг! <3

шотландия

Още неща от Стефана Белковска може да прочетете в блога й и тук.

Може да харесате и..


Реклама