Ако в последно време сте попадали на кратки видеа с много красиви жени или пък на интересни проекти и идеи, предадени в късометражно или документално кино, то е много възможно той да стои зад тяхното заснемане. Но всъщност, това не представлява неговата ежедневна работа, а хобито му, което упражнява от известен период насам. Позитивен, талантлив и енергичен – той е Александър Александров. Фокусът ни този път е отреден на некомерсиалните му проекти, които прави и сами ще се убедите, че ги прави по пленяващ сетивата начин, който често буди и теми за размисъл след финала. Оставяме ви да се доближите по-близко до „Shit”-а на Alexander Alexandrov Films.
LZ: С какво най-много ти се подклажда интересът да заснемеш нещо?
– С думите: „Здравейте, разгледахме нещата, които правите и сме силно впечатлени! Имаме проект, който се вписва идеално в естетиката на вашите видеа. Парите не са проблем!“.
LZ: Визуализираш ли го първо в съзнанието си или по време на снимачния процес се случват нещата и на момента?
– Разбира се, тръгвам с „грандиозна“ идея и скрипт, но както и в реалния живот се случва, всичко се обърква и проекта поема по съвсем друг път. За щастие, накрая резултатът е задоволяващ и за двете страни.
LZ: Как реши, че именно това ще бъде твоето хоби?
– Не го реших, в последствие снимането взе да запълва свободното ми време. Така се случи, не е било самоцел.
LZ: Сам ли се научи или имаше ментор в тази сфера?
– Сам, сам. Разбира се, че черпиш от някъде вдъхновение, в моя случай „Интернет“ – там е наситено с разнообразни проекти, от които може да почерпиш идеи. Относно ученето мисля, че по-скоро го имам от бекграунда си във видео сферата … не мисля, че съм научил нещо кой знае какво.
LZ: По-голямата част от нещата, които правиш, са фокусирани върху красиви жени и изяществото на телата на нежния пол. Лесно ли влизаш под кожата на една жена, да успееш да покажеш най-специфичното от нея в кратък клип?
– Да, само хубавите неща показваме! Самото решението за заснемане на определена жена е вече знак, че съм видял нещо интересно и красиво в нея, от там нататък, ако мога да изкарам още някакви красоти, които не съм видял по-рано, е бонус!
LZ: Имаш доста съвместни проекти с Мирослав Белев. Лесно ли синхронизирате идеи си?
– Мирослав … кой? С Миро работим много добре, не е нужно да синхронизираме нищо дори и идеи не са нужни. Всеки прави своето и изразява своето виждане, което е полезно и за двамата… а всъщност големият печеливш е моделът.
LZ: Един от филмите ти, който много ме впечатли е Мурговица – Кучешката дупка. Как се стигна до там да заснемеш тази история. Разкажи ни малко повече.
– Наистина ли ти хареса!? Това е проект, който направих с мой приятел и беше нещо като тест дали бих се справил. Главната му цел беше да науча някой неща, нужни за продуцирането на по-голям проект като късометражно или документално кино, беше забавно!
LZ: Обичаш некомерсиални неща, които намират израз в хобито ти. Извън него с какво се занимаваш?
– С много близки до видеото неща – материя, за която като почна да обяснявам, много бързо се отказват да слушат.
LZ: Успяват ли да се преплетат по някакъв начин работата ти и заснемането?
– Главно това правят, но ги разграничавам за сега, макар и работата ми да стартира и тя като хоби в началото.
LZ: Няма как да не те питам и за Аспарухов мост – Летателен полет, който разказва за съдбите на няколко души, които за съжаление завършват със самоубийство именно на този мост. Кое наклони везните към този проект?
– Това е продължение на по-горния ми отговор за документалното кино и как бих научил нещо, преминавайки през проект като този. Темата беше колкото тежка, толкова и интересна.
LZ: Ти какви поуки успя да извадиш за себе си след него?
– Че знаем много по-малко за събитията около нас, отколкото за тези по света.
LZ: Заснемал си различни неща от човешкия живот до фаталния му край. Къде за теб се крият най-скъпите моменти в живота?
– В моментите … сякаш най-дребните – тези, които просто трябва да уловиш и да оцениш.
LZ: Повлияват ли ти проектите, които правиш на възприятието за света?
– Разбира се, както ми повлиява всеки един човек, който срещам в живота си.
LZ: Ако трябва да сложиш рамка на твоята личност, каква би била тя?
– Счупена и най-вероятно няма да съм вътре.
LZ: За финал ще ни кажеш ли какво да очакваме от теб в най-скоро време?
– Същият „Shit” само, че по-добър!