Под Торе де Лавела има смес от глина, пясък и камъни. Като се прибави вода материалът става лепкав и мек и може да се моделира. Строителите имат източник на готов строителен материал на самата площадка, което ускорява строителството. цветът на материала дава и името на укреплението – „мадинат алхамбра“, което означава „червен град“. Този удивителен цимент позволява на строителите да излеят здрава бетонна основа на наблюдателницата, като им спестява добиването и докарването на огромно количество камъни. Но строителният проект има сериозен недостатък. Сърцевината на кулата се поддържа от поредица от арки, върху които лежи цялото тегло на съоръжението. Когато строителството е преполовено, става ясно, че арките няма да издържат огромния товар. Първата кула на Мохамед може да се срути сама във всеки един момент. За да подсилят основите, строите запълват сутерена. Но тези прибързани действия не успяват да решат проблема. Тежестта на кулата смазва арките, които я поддържат и напуква стените. Когато пукнатините започнали да се появяват, те запълнили с тухли пространството под арките. По този начин ги превърнали в стени, които отвеждали силата на тежестта право надолу. Строителите на Мохамед зазиждат арките за да подсилят основите. Но с това променят вътрешността на кулата. Тя вече няма общо с първоначалния план. Първоначалната концепция на султана за едно пространство с множество арки, където светлината и сянката си взаимодействат, изчезва напълно. Вместо това се издига един груб паметник съобразен с нуждите на своето време. А те са били преди всичко свързани с отбраната.
Планът му е да построи триъгълен замък ограден с 3 кули. През порта в задната стена ще се преминава в останалата част на Алхамбра. За да издигнат дебелите 3 метра стени, строителите използват конгломерат Алхамбра и специални калъпи. Първо са правели кофража. Имало е два големи панела, свързани с поредица от дървени колове. Поставяли са панелите и коловете, свързвали са ги здраво и след това са ги запълвали с конгломерат. Добавяли са вода и са започвали да отъпкват. Така се образувала смес подобна на бетон. Оставяли са слоя да изсъхне, след което са повтаряли операцията. Този метод обаче има един съществен недостатък. Дъждовете и вятърът разрушават материала. Повърхността е ерозирала с течение на времето и е загубила здравината си. За да предотвратят това те използвали мазилка от вар и пясък. С тази смес измазвали стените, за да ги предпазят от водата. С този метод стените са били издигани бързо и ефективно. На централната улица на Алкасаба е имало 5 склада и 13 частни домове, кожарска работилница, пещи за керамични изделия, магазини и хлебопекарна за нуждите на населението. Над всичко са се извисявали огромните охранителни кули, които са доминирали над крепостта.