Книги

Цитати от книги, предразполагащи към размисъл

цитати от книги

цитати от книги

Представяме ви подборка от някои любими цитати от книги, които дават поводи за размисъл. Четенето не трябва да се замества с гледане на филми, защото усещането за собственото възприятие на произведението, непосредствено докато държите кориците в ръце е наистина индивидуално и интимно. Няма по-добро решение за прекарване на приятна почивка от четенето на приятна книга. Ето и някои извадки от любими автори, които се надяваме, че вече сте чели, а ако все още не сте имали тази възможност се надяваме, че ще запалим във вас това желание.

Цитати от книги, предразполагащи към размисъл

“…Само дълбоките дири значат истински изживян живот. И най-вълшебният миг сякаш не е съществувал, щом не е оставил своя следа, свидетелство за истинността си. Инак по какво се отличава от един сън? Споменът за сладките мигове горчи, ако тоя спомен не се е материализирал в нещо живо, трайно, самостоятелно. И най-чудната любов не радва ,ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен. “ – ,,Пътуване към себе си“ , Блага Димитрова

“Знаете ли, скъпо дете, човек не може да намери успокоение нито в работата, нито в удоволствията, нито в манастира, а само в собствената си душа.“ -„Цветният воал“, Съмърсет Моъм

‎“Има някаква тъга в смяната на сезоните –в това, как единият едва забележимо започва да избледнява, как силата му намалява и белезите на упадъка му стават все по-видими и все по-необратими, а присъствието на другия плахо започва да се усеща и да набира сили, докато един ден цялата му красота се излее с пълни шепи върху природата и той удобно се настани на трона на предшественика си така, сякаш никога няма да си тръгне. Но само след няколко месеца и неговата гордост започва да се пречупва и прастарата история се повтаря – когато вечните закони превъртят със скърцане колелото на времето, за да покажат на всички, че нищо не е вечно и всичко някога свършва.“ – „Къщата на клоуните“, Галин Никифоров

‎“Цената – както обичам да я наричам – е следната: когато човек се осмели да каже „НЕ“, започва да открива непознати страни у приятелите си – тила, гърба и всички онези части, които се виждат когато другият си отива.“ – „Приказки за размисъл“, Хорхе Букай

„Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли.
Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.
Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя,  да се задам, не броеше минутите.
Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър.
Скорост, скорост към нищото, опустошителна като суховей.
Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти.
Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.
Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят.
И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.
При един разклон мислите ми се отбиха по страничен път, завъртяха се с гумите на друг камион към един друг ден, в който и аз някъде бях нужна … “- „Пътуване към себе си“, Блага Димитрова

“Точно когато се чувстваме най-бедни, животът като грижовна майка ни шие най-красивата дреха. – “Бяла като мляко, червена като кръв“, Алесандро д`Авения

“Почти всеки ден, от години вече, взема в ръка перото и пише. Няма имена и няма адреси, които да сложи на пликовете – но има един живот за разказване. И на кого, ако не на нея? Той мисли, че когато се срещнат, ще бъде хубаво да положи в скута й кутия от махагон, пълна с писма и да й каже:
– Чаках те.
Тя ще отвори кутията и бавно, когато поиска, ще чете писмата едно по едно и проследявайки по обратния й път километрова нишка синьо мастило, ще прегърне годините – дните, миговете, – които този мъж, преди още да я познава, вече й е подарил.
Или може би просто ще обърне кутията и слисана пред смешния снеговалеж от писма, ще се усмихне, казвайки на този мъж
– Ти си луд.
И завинаги ще го обикне.” –“Океан море“  , Алесандро Барико

“Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде.” – „Отнесени от вихъра”, Маргарет Мичъл

„Едно изречение, лишено от умисъл не означава нищо, но ако се напише при други обстоятелства, може да се превърне в мълния, която да разруши живота; по същия начин друго изречение може да даде някому за седмици топлина, при все че е тъй непредумишлено, както първото. Месеци наред размишляваме за неща, които другият е забравил още когато е залепял плика.“- „Нощ в Лисабон“, Ерих Мария Ремарк

“Аз съм обикновен човек с обикновени мисли и водих обикновен живот. Няма паметници издигнати в моя чест и името ми вероятно ще бъде забравено, но аз обичам един друг човек с цялото си сърце и душа и това за мен винаги е било достатъчно. ” „Тетрадката, Никълъс Спаркс

“Има милиони акорди. Има милиони числа. Но хората все забравят за нулата. Без нея обаче числата са просто аритметика. Без празния акорд, музиката е само шум.” – “Музика на душата” , Тери Пратчет

“…Големите ми страдания на тоя свят са били страданията на Хийтклиф и аз наблюдавах и чувствах всяко едно от тях още от самото начало. Великият смисъл на живота ми е той. Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам. Ако пък всичко друго остане, а той загине, Вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея. Любовта ми към Линтон е като листака на гората. Времето ще я промени – много добре съзнавам това, – тъй както зимата променя дърветата. Любовта ми към Хийтклиф наподобява вековечните скали под повърхността – извор на малка видима радост, но необходими. Нели, аз съм Хийтклиф! Той винаги е в мислите ми – не толкова като извор на радост, както и аз самата не винаги се радвам на себе си, а като част от самата мен. Затова да не си споменала вече за раздялата ни. Това е неосъществимо и…” – „Брулени хълмове”, Емили Бронте


“Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки.” „Не достигнах докъдето исках, но пристигнах там, където имах нужда да бъда.” – „Пътеводител на галактическия стопаджия”, Дъглас Адамс