Здраве

Куркума – всичко за нея, което трябва да знаем

kurkuma

Куркума се използва от миналото и до днес предимно в приготвянето на ястия, но освен като популярна подправка от последните няколко хиляди години, куркумата продължава да изненадва с широкообхватните си ползи за здравето. Изсушената подправка идва от коренната част от растението Curcuma longa. Непреработената форма на този корен има силна прилика с корена на джинджифила и  това съвпадение не е случайно. Куркумата, джинджифилът и кардамонът са растения, принадлежащи към семейство Zingiberaceae – известно още като семейство джинджифилови. Коренът на куркумата има много интересни вкус и аромат. Вкусът му е пиперлив, топъл и горчив, а аромата му е лек, като леко напомня на портокал и джинджифил. Понякога куркумата е наричана “индийски шафран“, тъй като дълбокият й жълто-оранжев цвят е подобен на този на шафрана. Не трябва да се бърка и с кърито, тъй като “къри” е много общо име за комбинации от подправки, която обикновено съдържа куркума заедно с много други добавки. Например, едно прахообразно къри, може често да съдържа куркума, кориандър, кимион, джинджифил, кардамон, канела и карамфил, заедно с други подправки като индийско орехче или сминдух.

Родината на куркумата е Индия и Югоизточна Азия, където е била популярна в традиционните местни кухни в продължение на няколко хиляди години. В допълнение към кулинарната си употреба, тя остава основна билка в ботаническата медицина, като медицинската й употреба се връща хиляди години назад в аюрведическата традиция.  В световен мащаб всяка година се произвеждат около 800 000 тона куркума, като над 75% от това количество идва от Индия, която е и най-големият потребител и износител на подправката в света. По отношение на износа, над 50% от целия световен износ идва от тази страна. След Индия, най-голямото производство на куркума в момента се извършва в Бангладеш, Пакистан, Шри Ланка, Тайван, Китай, Мианмар и Индонезия. Отглежда се също  и в много търговски страни в Централна и Южна Америка.

Куркумата е отличен източник на желязо и манган, а също така и на витамин В6, на диетични фибри, мед и калий. Фитонутриентите в състава й включват куркумин, деметоксикуркумин, тумерони и туморололи.

Макар изследванията до сега да бяха фокусирани предимно по отношение на противовъзпалителните й ползи, както и на тези за подпомагане на детоксикацията и за намаляване на риска от рак, проучванията за приема на куркума вече включват потенциала й за подобряване на когнитивната функция, за баланса на кръвната захар и за бъбречната функция. Другите интригуващи ползи от целенасоченото лечение с куркума касаят намаляване на степента на тежест, свързана с някои форми на артрит, както и на определени храносмилателни нарушения.

За да се усетят благоприятните от приема на куркума лечебни свойства на подправката е необходимо да се приемат по  1-2 грама от нея всеки ден. Важно е да се знае, че по-голямата част от проучванията върху ефекта от куркумата не са изследвали самата подправка, а по-скоро една от нейните съставки, наречена куркумин. От една страна, куркуминът е полифенол с доста забележителен набор от потенциални ползи за здравето. Те включват: по-добро регулиране на възпаленията, окисляването, клетъчната сигнализация, нивата на кръвната захар и мозъчните нива на омега-3 мастната киселина. Същевременно в куркумата има много други вещества, които подпомагат здравето, а количеството куркумин в корена на растението може да бъде сравнително малко. Действителното количество куркумин в куркумата варира в зависимост от видовете, условията на отглеждане, както и от времето на растежа и прибирането на реколтата. Обикновено се равнява само на 2-5% от теглото на корена и може да падне още по-малко при някои условия.

Според множество изследвания, направени върху опитни гризачи, е установена последователност на констатации и разнообразен брой механизми, които позволяват на куркумина да намали риска от рак при плъхове и мишки. Тези механизми включват: антиоксидантни, противовъзпалителни, имунорегулаторни  и ензимни, както и механизми за клетъчна сигнализация и на клетъчния цикъл. Както може да се предположи, става дума за забележителен обхват от потенциални противоракови въздействия по отношение на приема на куркумин. В допълнение, проучванията са разглеждали голямо разнообразие от форми на рак, включително рак на простатата, на панкреаса, на белите дробове, на дебелото черво, на шийката на матката, на гърдата, на устата, на езика и на стомаха. Особено интересно е да се проследят резултатите от изследванията на куркумина при рак на храносмилателния тракт. Този компонент на куркумата има относително ниско ниво на абсорбция при храносмилането. По-малкото му усвояване може логично да се приеме като нежелано събитие, което би осигурило по-малко ползи за здравето. Въпреки това, по-малкото абсорбиране от червата нагоре в тялото може също да означава повече куркумин, оставащ в храносмилателния тракт, което да му позволява да бъде полезен за здравето на това място. Проучванията показват, че куркуминът е сравнително стабилен в рН-то на стомаха и тази стабилност означава, че той може да премине през стомаха и напред през червата непокътнат. Няколко проучвания с животни показват, че този резултат показва способността на куркумина да повлияе на клетъчната сигнализация в червата. При направените проучвания върху животни това влияние върху клетъчната сигнализация в долната част на храносмилателния тракт е свързано с подобрение на възпалителни състояния като колит, хронични проблеми с червата, както и колоректален рак.

Специален интерес в изследванията на куркумина представлява неговата добре документирана роля в детоксификацията. В проучванията върху животни, той постоянно показва, че стимулира детоксикационната фаза II. Тази фаза на детоксикация позволява на нашите клетки да обвържат потенциалните токсини заедно с други молекули, така че да могат да се екскретират от тялото. Тъй като все повече потенциално токсични вещества се свързват с други молекули по време на обработката във фаза II, рискът от развитие на рак намалява.

Практическите ползи за здравето от куркумата в готвенето, основани на научните изследвания за самата подправка, са изключителни. Включването й  в рецептите за готвене може да помогне да се регулират нивата на мазнините в кръвта след хранене. Изследванията показват, че активността на някои ензими може да бъде потискана чрез добавяне на куркума в ястията, което да доведе до понижаване на триглицеридите в кръвта след приема на храната. В направените проучвания, при които се наблюдава отслабване с куркума, тя не се използва самостоятелно, а заедно с други подправки като джинджифил, чесън, черен пипер, канела и карамфил. Един особен интересен резултат в едно от изследванията е ролята на стреса в промяната на ползите от куркумата. В това проучване, понижените нива на триглицеридите в кръвта се наблюдават само тогава, когато участниците остават спокойни след консумирането на храна, съдържаща куркума. Въпреки това, ако участниците се включат в стресови дейности след хранене, нивата на триглицеридите в кръвта им не се понижават от съдържащите куркума ястия.

Противовъзпалителните и антиоксидантните ефекти на куркумина са свързани с подобрено регулиране на кръвното налягане и с намаления риск от няколко вида сърдечно-съдови заболявания. Съществуват и проучвания за понижаването на холестерола, свързани с приемането му. Подобрената когнитивна функция също е област с повишен интерес към научните изследвания, като тук фокусът е върху способността на куркумина да стимулира производството на докозахексаенова киселина от алфа-линоленова киселина. Както ALA, така и DHA са омега-3 мастни киселини с широк спектър от доказани ползи за здравето, но DHA се оказва особено важна за нервната система както на мозъка, така и на тялото.

Използването на куркумата като подправка намалява загубата на бета-каротин в някои готвени храни. Най-доброто проучване в тази област включва използването на куркума при готвенето на моркови и тиква. Антиоксидантните свойства на многобройните съединения в подправката са най-вероятната причина за по-доброто съхранение на бета-каротина.

Освен използването на куркума за отслабване, подправката намира приложение и в други грижи за красотата. Ексфолиантите с нея подобряват кръвообращението и я правят да изглежда по-гладка. Могат да се използват върху кожата под формата на скраб, съставен от 3/4 ч.ч. захар, 2 ч. л. куркума, 1/3 чаша зехтин. След топъл душ се масажира влажната кожа с пастата. Изплаква се с топла вода, изтърква се с гъба, напоена с кисело мляко и след това отново се изплаква кожата.

Приготвянето на маска за лице с куркума е лесно и подходящо за изглаждане на фините бръчици, за подобряване цвета на лицето, за премахване на леките белези и черните точки, както и за по-бързото зарастване на миниатюрните ранички по кожата. Необходимо е само да се смесят 1 ч. л. куркума, 1 ч. л. прясно мляко или течна сметана и 1 ч. л. мед. Сместа за получената маска с куркума се нанася равномерно върху почистеното лице и се оставя да подейства за 30 минути, след което се изплаква с хладка вода.

Мнозина прибягват към избелване на зъби с куркума. За целта се смесва малко от подправката с щипка сол и няколко капки лимонов сок. Получената каша се нанася върху четката за зъби и се търка. Има и друг метод – добавете една чаена лъжичка куркума към половин чаша вода и със сместа се жабурете. След като изплюете водата, куркумата ще е полепнала по зъбите ви, така че ще можете да я търкате с четката в продължение на няколко минути. Има и още един, дори по-лесен начин – просто намокрете четката си за зъби и я потопете в подправката. Който и от тези методи да изберете, е препоръчително да го правите три пъти седмично, за да видите резултатите.

Пиенето на чай от куркума е също много разпространено. Редовната му употреба помага за поддържане на здрави кости и ставиза профилактика на черния дроб, за здрава и красива кожаза прекрасна и лъскава косаза профилактика на венците и бели зъби, а отслабване, както и за забавяне на развитието на Алцхаймер, при раздразнен стомах, за лечение на рани,  при диабет и при болезнен артрит. Приготвянето му е изключително лесно: към 1 ч. чаша кипяща вода се прибавя 1/4  ч. л. смляна подправка. Сместа се оставя да се запари, а след това се добавя 1 ч. л. лимонов сок и по желание се подслажда със захар или мед.

Що се отнася до известните от употребата на куркума противопоказания, то тя трябва да се избягва при камъни в жлъчката и при запушени жлъчни пътища. Освен това, ако ще се използва с лечебна цел, е добре първо да се направи консултация с лекар. Извън кулинарната си употреба, тя не бива да се използва от деца до 6 години.